
Този откъс от книгата ще ни напомни, колко е важно да гледаме от високо на живота. Край мен мина баща с малко момиченце, което бе много любопитно. Заслушах се в него. То първо попита баща си колко градуса е температурата на водата. След отговора на баща му то попита как са я измерили. И така го обсипваше въпрос след въпрос. Задаваше му въпроси, може ли да направи това, или онова. Замислих се над моя живот. Запитах се, кога по моя път повярвах достатъчно в себе си, че забравих да се допитвам до Бог за всичко? В този момент аз се учих от малкото момиченце, което ми напомни колко е важно всичко, което правя в живота си, да е съгласувано с Бог, защото Той знае кое е добре за мен и кое не.
След този кратък размисъл в мен детенцето помоли баща си за сладолед. Това за пореден път ме накара да се замисля, че ние сме като тези деца. Все още не сме опознали творението, все още сме в началото на своето развитие, както и това дете е в началото на своя земен път. То постъпи мъдро, като поиска сладолед от баща си, който има много по-голям опит със земния път и има знанието, откъде да купи сладолед и има ресурса да го направи, докато ако детето беше избрало само да извърви пътя до сладоледа, тогава щеше да е нужно да научи къде продават сладолед, да се научи да изкарва пари, с които да си го купи и т.н. Всичко това щеше да му отнеме много повече време, отколкото да се остави на баща си, по неведоми за нея пътища да й осигури това, което си бе поискала.
Замислете се, колко често, ние самите, поемаме отговорността да решаваме кое е най-доброто за нас, при положение, че погледът ни е толкова ограничен, че на моменти можем да кажем, че ходим слепи по своя земен път. Затова е нужно да си изградим навика да се допитваме за всичко до нашата душа, която има по-високия поглед, с който може да ни напътства в живота, за да сме в състояние да го изживеем по начин, който би бил най-подходящ за нас самите.
Откъс от книгата: „МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ - Автор: Ширинан“
• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •



