Този откъс от книгата ще покаже по какъв начин егото контролира живота на хората. Докато бях вглъбен и разсъждавах над егото и се молих на Бог да просветли ума, сърцето, душата, тялото и съзнанието ми, за да мога да съборя всички стени, които ни разделят и да мога да усетя истината с цялата си същност, тогава потече мисловна картина, която описа живота на две деца, които се разхождат с майка им и баща им в гората. По лошо стечение на събитийността едно от децата се загубва в гората и се отделя от своите родители. Така пътят на двете деца поема в корено различни посоки. Едното дете израства в любяща среда на своите родители, където те се грижат за него, задоволяват всичките му потребности, закрилят го от бедите на живота, а другото дете тепърва започва да се сблъсква с жестоката действителност на условията в гората.
То непрестанно се сблъсква с трудности и изпитания, които му причиняват болка и дискомфорт, които провокират в него необходимостта да се приспособи към заобикалящата го среда, за да може да оцелее. Така, след всяко изпитание, то изгражда модели на самозащита, които му помагат да избегне бъдещи подобни изпитания. Колкото повече трудности преминава в гората, толкова повече модели на очаквания си създава, че точно определени събития ще доведат до сходни нещастия, които вече е преживяло в своето миналото. Затова започва да изгражда модели, с които реагира инстинктивно, като се стреми по всевъзможен начин да се защити от тях. Освен това, поради нуждата от хранене и подслон, то се запасява с колкото може повече от всичко, което среща по пътя, за да може да има от него в бъдеще, защото знае, че може да разчита само на себе си и ако не се погрижи за собствения си уют и комфорт, няма кой друг да го направи в гората вместо него. Там то плячкосва и се запасява, отбранява, понякога с цената на живота, който отнема, за да съхрани своя.
Разбирате ли колко различно протича животът на двама братя, които израстват в коренно различни условия. Едното дете е израснало и обградено в Божията любов, а другото се е отделило по някаква причина от любовта на нашия Създател и само е попаднало в условия, в които се е наложило да се научи да се приспособи към тях. Съдбата на двете деца е коренно различна и сами може да се досетите, кое от двете деца би разгърнало своя Божествен потенциал с по-голям размах и лекота. Ако искаме да бъдем отново творци в своята сила, е нужно да изцелим детето в нас (егото), за да се освободим от всички страхове и очаквания, които то е създало като модел в нашето подсъзнание, защото сега хората на Земята са загубили връзката с Бог и живеят живот, подобен на момченцето в гората.
Започнете да се самонаблюдавате и ще откриете, че каквото и да ви се случва в живота, ние постоянно имаме някакви очаквания, които често са провокирани от страх, че нещата ще се случат по точно определен начин, който ни е познат от нашето минало. За пример, ако един човек веднъж ни разочарова, ние инстинктивно започваме да очакваме, че той отново може да ни разочарова и така със своето очакване създаваме модел, в който ние самите го провокираме да ни разочарова. По този начин сами спираме да се прояви най-доброто за нас.
Откъс от книгата: „МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ - Автор: Ширинан“
• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •
ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН с възможност за безплатна доставка!
