Този откъс от книгата ще покаже как можем да се вдъхновим да творим с лекота когато към любовта добавим щипка его. В човек са заложени двата най-важни инструмента на творене: Божествената искрица (любовта на Бог) и егото (творческия импулс на сътворение), двете сили, които когато работят обединени в едно и са в съвършен баланс, тогава ние сме способни да творим. Когато съществува дисбаланс, тогава или рушим (когато сме подвластни на егото, което не се вслушва в мъдростта на изминалия опит на душата) или сме в застой (когато сме се отдали изцяло и единствено на духовното). Нито едната крайност не е полезна, защото посвещаването изцяло на духовното или изцяло на егоистичните подбуди не са в състояние да доведат до сътворение във видимия материален свят.
Творческият процес се осъществява, когато се осъществи баланс между двете крайности, а именно между любовта и егото. Всички дуалности, които виждаме навсякъде из цялата Вселена и в нашия живот, произлизат от дуалността между егото и любовта. Това е причината злото да не е способно да сътвори нищо ново, защото е загубило връзката с любовта. Всички творения, които ни заобикалят, са създадени от творческия импулс на егото и душата, обединени в едно. В последствие не малко изобретения са попаднали в ръцете на недобронамерени същности, които са злоупотребили с тях.
Провокирани от нашите нужди ние сме създали толкова много неща: от дрехите, които носим, до безброй много материални вещи, които ни улесняват в земния живот, но в същото време постепенно ни отдалечават от духовния ни потенциал. Замислете се как човечеството замени вътрешното зрение с телевизията. Заменихме телепатията с телефони. Заменихме достъпа до цялото натрупано знание, от всички живели преди нас, с интернет. Заменихме умението да левитираме със самолети. Заменихме собственото умение да се самолектуваме с лекарства. Още толкова много примери могат да се дадат, как земният напредък постепенно измести нуждите на човека да търси и пробужда своите вътрешни способности, които са заложени във всеки един от нас.
Всичко това бе планирано да се случи, за да може да се гмурнем в дълбините на материалния свят и да го опознаем в дълбочина и ширина, с което смятам, се справихме отлично, но е дошло време да си спомним кои сме, какво носим в себе си като потенциал, който стои и чака подходящите условия, за да се прояви.
Колко величествени са нашите души, а в същото време колко скромни и лишени от вяра и самочувствие са хората на Земята, забравили, че ние сме ръцете, с които Бог твори. Без нашите умения да изграждаме съзнателни форми Бог не би могъл да се развива, както и ние не бихме могли да се развиваме без Неговата любов.
Откъс от книгата: „МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ - Автор: Ширинан“
• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •
ПОРЪЧАЙ ОНЛАЙН с възможност за безплатна доставка!
