
Ако всички същности, които обитават вселената, ги виждахме като светещи звезди, тогава цялата вселена щеше да бъде обляна в светлина. Ако нещо във Вселената беше непотребно никому, тогава то нямаше да съществува, затова забравете това, което са ви учили в училище, че в нашата слънчева система няма друга планета, на която има живот, а осъзнайте, че животът е навсякъде, дори там, където най-малко очакваме. Ние все още не познаваме собствената си планета, как тогава бихме могли да твърдим, че познаваме нещо толкова голямо и величествено, което олицетворява Бог.
Мислим си, че сме най-развитата раса, която населява планетата земя, но това също не е вярно. Заедно с нашето измерение на земята съществуват още няколко измерения, които съществуват успоредно с нашето. В тези измерения също има живот, но той няма материална форма, която да е видима за нашите очи. Това не означава, че някъде там сред нас не кипи живот, който съществува паралено с нас.
Някога сме имали сетивата да ги забелязваме и да комуникираме с тях, но в стремежа си да опознаем материалния свят сме ги загубили. По пътя на промяната постепенно тези сетива ще се възвръщат, всъщност те вече се възстановяват. Вече има хора, които са в състояние да доловят паралелните светове, които съществуват заедно с нашия.
Самата вселена е пълна с живот, който също като нас се учи и еволюира в условията, в които е поставен. Вселената е като учебна площадка, в която нашите братя и сестри, създадени от Бог, се учат да използват любовта, силата и мъдростта, с които нашият Създател ги е овластил по разнообразни начини, в зависимост от условията, в които са поставени духовните енергийни същности. По този начин Бог еволюира, като чрез нас опознава потенциала на най-силната творческа сила във вселената, а именно Любовта.
Откъс от книгата: „ПОДГОТВИ СЕ ЗА НОВОТО ВРЕМЕ, В КОЕТО ЧОВЕЧЕСТВОТО НАВЛИЗА - Практически наръчник“
• ПРОЧЕТИ ОТЗИВИ •



