Важно е да разберем как функционира нашият мозък, защото колкото и да е голям потенциалът на нашия дух, той е ограничен от възможностите на нашия мозък да го прояви в живота ни. Мозъкът е изграден от две полукълба. Лявото полукълбо отговаря за нашия аналитичен ум, който си служи с точни факти и измерими величини. Познахте ли тази част от мозъка ни с кой от двата основни импулса на сътворение е свързан? Браво на тези, които познаха. Да, лявата част на мозъка проявява в материална форма импулса на егото. Тя ни помага да анализираме своя досегашен опит и на негова база вземаме своите решения. Докато дясното полукълбо на нашия мозък е свързано с импулса на нашата душа. Чрез него проявяваме своето абстрактно мислене, което не се основава на ясни факти и точни величини. Това позволява на нашата душа да прояви своя опит в нашия ум, но той също до някаква степен е ограничен от развитието на нашето ляво полукълбо. Двете полукълба постоянно обменят информация помежду си, затова е нужно те да се развиват заедно и да се стремим да ги преведем в баланс.

Когато аналитичния ум се намеси в живота на абстрактния ум и започне да му противоречи, тогава това тества нашата вяра, защото вярата произлиза от нашата връзка с душата ни. Когато душата озари нашия ум със своя опит, който противоречи на досегашния ни опит в настоящия живот, тогава ние сме изправени пред избора, дали да повярваме, в това което чувстваме или да се доверим на сигурното, което нашият аналитичен ум познава. Така се заражда едно от най-големите ограничения, с които нашата душа се сблъсква в материалния живот. Това са ограничаващите илюзорни убеждения на настоящия ни опит. Тези ограничения могат да бъдат преодолени единствено със силна вяра. Вярата произлиза от нашите чувства. Истината е, че като хора ние вярваме предимно в нещата, които можем да регистрираме със своите земни сетива.

Лесно е да повярваш в нещо, което разбираш и имаш опит с него. Но не така седят нещата с опита, който носим в душата си от минали животи, защото него можем първо да го почувстваме и едва след това да го разберем. Разбирането обикновено идва с натрупването на опитност. По тази причина често гласът на нашата душа остава пренебрегнат от невъзможността да разберем това, което вътрешно чувстваме. На всеки човек му се е случвало да почувства, че дадено нещо е правилно, но в същото време не разбира защо и по тази причина не се е осмелил да го последва. Това се случва така, защото във вашия мозък са се сблъскали двата импулса на егото и на душата. Когато човек притежава силна вяра и в същото време е развил умението да се вслушва в сърцето си, тогава импулсът на егото остава потиснат.

Човек не бива да си поставя за цел да следва само импулсите на своята душа, независимо от това, колко мъдра и величествена е тя. Важно е да се стремим да развиваме едновременно лявата и дясната половина на нашия мозък, за да сме в състояние да приведем двата импулса в баланс. Това може да се случи като приложите на практика техника 3 и 4 от тази книга. Важно е двата импулса да бъдат балансирани, защото ако имате силно изразен абстрактен ум, който бомбардира вашия аналитичен ум с информация, която той не разбира, тогава това ще провокира във вас страх. Страхът е като защитен механизъм, който пази човешкия живот. По този начин, ако човек се намира на ръба на една скала и не знае какво би се случило, ако скочи от нея, тогава той не би го направил, поради страха от неизвестността. Той няма как да знае, че ще умре, ако скочи, защото няма такава опитност в своя аналитичен ум. По тази причина можем да кажем, че до някаква степен страхът е страж на живота, защото предпазва човека да прави действия, които не познава и не знае до какъв резултат ще доведат. В същото време страхът ограничава нашия вътрешен потенциал. Това, от своя страна, създава изпитания за душата, които й помагат да израсте в своето духовно развитие, след като съумее да ги преодолее.

Представете си, че сте човек, благословен да преживее опитност, която никой друг преди вас не е преживял до този момент. Ако се опитате да обясните тази опитност на човек, който си служи основно със своя аналитичен ум, тогава той категорично ще отказва да приеме вашата истина, защото неговият ум не може да я облече във форма, с която да си я представи и разбере. По този начин този човек ще изпита страх от неизвестността и инстинктивно ще отрече вашата истина. Моментът, в който придобием опит с него и го разберем, можем да осъзнаем колко голямо добро е то, но дотогава то провокира в нас страх, който ни отблъсква от него. Това е причината в миналото и в настоящето хората все да са отблъснати от всичко, което не разбират.

Какво би се случило, ако споделите своята опитност с човек, който си служи със своя абстрактен ум. До голяма степен той ще допусне в своя ум вашата опитност, но няма да може да я почувства със сърцето си, докато не придобие опитност със своя аналитичен ум, за да може да построи вашата опитност в своето въображение. Замислете се върху това, как функционира вашият мозък. Опитайте се да си представите нещо наистина смело и невъзможно. Докато си го представяте ще забележите, че се опитвате да го направите с познанието, което вече притежавате. Представете си свят, в който всичко е обгърнато в изобилие от енергия. Тази енергия се завихря между всичко живо, защото те са енергийно свързани и постоянно обменят енергия помежду си. На физическо ниво нямаме такъв опит, защото не го осъзнаваме, въпреки че живеем в такъв свят, но в същото време, вашият ум започва да използва познатия ви опит, за да опише непознатия за вас свят, който се е родил в дясната половина на мозъка ви.

Изобилието от енергия най-вероятно ще си я представите като ярка светлина, нещо от плазма или кристали, защото в лявата ви половина на мозъка вие познавате енергията по този начин. Връзката между хората може да си я представите на енергийно ниво под формата на енергийни нишки. Тези нишки най-вероятно ще приличат на ефирни въжета, по които протича светлина. Вие си представяте това, защото вашият мозък има такава опитност. Ако живеехме в свят, в който енергията се символизираше с мрак, тогава тази въображаема планета щеше да е много мрачна в представите ви. Не случайно хората, които са изпадали в кома или са се подлагали на регресии описват отвъдния свят с познати за тях земни примери. Тези, които са имали среща с Христос, го описват по начин, който техният земен ум познава от филмите. Много хора по време на регресия възкликват, защо Христос изглежда като актьора на филма, който съм гледал за него? Това е така, защото по този начин функционира нашият мозък. Няма как фината енергия на духовния свят да навлезе през плътните измерения на съществуване, без да се асоциира с неговите ограничения, които личността познава.

Дясното полукълбо е свързано с въображението и свободата, което то ни дава, но истината е, че то също до някаква степен е ограничено от досегашния ни опит. Всичко, което нашият ум не може да си обясни, провокира в нас страх от неизвестното. На по-разбираем език можем да кажем, че за да прояви своя безграничен потенциал, нашата душа в плътните светове на съществуване се нуждае от опит свързан с него. Тук ще си кажете, че е невъзможно да се натрупа толкова много опит в един живот, за да проявим потенциала на своя дух и аз ще ви кажа, че не е и необходимо. Спомнете си по-рано в тази книга какво прочетохте за това, какво представлява нашето съзнание. То е изградено от наследството на нашите предци и от енергията на нашите дух и душа.

В себе си носим огромно наследство от опитност, която сме наследили от нашите предци и пазим в своето подсъзнание. Благодарение на тази наследственост има хора, които се събуждат и проговарят свободно нов език или започват да рисуват така, сякаш са го правили вечно. Опознавайки човешкия мозък вече трябва да разбирате, че няма как да говориш непознат за теб език или да извършваш действия, ако ти нямаш опит, свързан с тях, за да изгради нужните синапси и синаптични връзки, от които ще се родят нервните импулси в мозъка. Тези нервни импулси ще достигнат до мястото, за което те са предназначени благодарение на нашата нервна система и ще ни провокират да изговорим дума или пък да извършим движение с четката, което ще е плавно и добре премерено.

Как е възможно това, след като в настоящия живот нямаме съзнателен опит с изучаването на език или с придобиването на умението да рисуваме? Отговорът се корени в нашето подсъзнание. Тази опитност е част от колективното съзнание, което всички хора на Земята заедно сформират и споделят помежду си. За да се прояви тази опитност в най-плътна материална форма е нужно да извърви път, от най-ефирното енергийно тяло, до най-плътното физическо тяло. Но за да се случи това, е нужно енергийният импулс произлизащ от колективното ни тяло да преодолее всички блокажи и негативни отпечатъци, които среща по своя път, за да успее да достигне до физическото ни тяло...

Продължава в книгата "СЪТВОРЕНИЕ - Опознай своя Божествен потенциал" - Информация за книгата

• КУПИ КНИГАТА •

/ Бърза поръчка на: 0883326981 /