От земна гледна точка физическото тяло е основният ограничаващ фактор, който пречи на нашия дух да се разгърне в своя потенциал. В същото време, от духовна гледна точка, физическото тяло дава възможност да преживеем плътните измерения и то до такава степен, че хората се главозамаяхме и ги приехме за единствена реалност. Докато сме на Земята, ограничени в плътна материална форма, изпитваме силен дискомфорт от ограничаващите форми на материята, в които нашата душа е навлязла, за да преживее материята. Тези ограничаващи форми не се изразяват само в ограниченията на физическото тяло, което е предимно статично. Да, можем да се движим с него, но движенията ни са много ограничени. В духовния свят и в останалите по-ефирни измерения нашият дух е в състояние да премине за един миг огромни разстояния за представите на земния ум, докато тук, на Земята, пътуваме с часове, за да преодолеем разстоянието от единия край на България до другия.

Ограничени сме да общуваме с думи, които не могат да опишат целия енергиен спектър на енергията, която споделят душите помежду си. Дори самото говорене отнема време, за да се опише един спомен, докато за нашата душа, той може да бъде предаден само за един миг, след който отсрещната страна ще е в състояние да го преживее по абсолютно същия начин, както ние самите сме го изживели. Това умение се среща и на Земята, но е част от по-висшите ни енергийни тела, за които ще пиша в следващите подточки на тази глава от книгата.

Ограниченията, с които се сблъскват нашите души, докато навлизат във физическо тяло, са наистина много. Целият спектър на енергиен обмен в материалния свят е тромав, в сравнение с енергийния обмен, който съществува в духовния свят. По тази причина много хора изпитват меланхолия и тъга към своя истински дом, защото им е трудно да се приспособят към новите условия за живот, които Земята предоставя на нашите души. Всеки един човек, поне веднъж в живота си е усещал, че в себе си носи огромен потенциал, но в същото време е ограничен да го изрази. Няма човек, който да не го е преживявал поне веднъж, но в повечето случаи още в ранна детска възраст това вътрешно усещане се потиска, за да може да се вглъби в материалния свят и да свикне с неговите ограничения. Хората, които продължават да усещат своя вътрешен потенциал и го изразяват под формата на мечти, често са обявявани за луди, които витаят в облаците, от тези хора, които са загубили това вътрешно усещане. Най-честият съвет, който те могат да получат от тях, е да се осъзнаят и да стъпят здраво на Земята.

Всъщност, някои хора до такава степен са потиснали това чувство, че са много повече от това, което виждат и показват като възможности, че са забравили за своя Божествен произход. До голяма степен това се дължи на нашето его, което се е сблъскало с дискомфорта от тъгата по нашето истинско Аз. А както добре знаем от предните глави на тази книга, егото цели да избяга от всичко, което му създава дискомфорт. По този начин то до такава степен е изманипулирало ума ни, че ни е провокирало да вярваме в нещо, което държи ума ни настрана от истината за нашия Божествен произход.

От духовна гледна точка земното тяло е нещо безценно, в което с радост нашите души се въплъщават в материална форма. Да, то предизвиква много ограничения, но без него няма как Божественият импулс да се материализира и да навлезе в най-плътните измерения на съществуване. Давате ли си сметка, какъв дар е за душите, да успеят да преживеят своите творения, до такава степен, че да можете да ги почувствате и усетите със земните си сетива? Физическото тяло ни помага именно за това. Самото физическо тяло е като събирателна точка на цялата ни многоизмерна същност, която се проявява в своя най-плътен вид чрез него. Нещо абстрактно и невидимо, също както нашите емоции, чувства, мисли, идеи и въображения намират материално изражение на физическо ниво. Емоциите и чувствата ги преживяваме чрез топли и студени вълни, докато ни побиват тръпки по цялото тяло, чрез отпускане и стягане на мускулатурата на различни части по тялото, чрез промяна на дишането и по още много други начини, които изживяваме благодарение на нашето физическо тяло.

Спомням си, в периодите, когато съм изпитвал много силна физическа болка, как съм задавал въпроси на останалата част от моята душа, която никога не е напускала духовния свят. Питал съм я, дали в тези моменти преживява заедно с мен цялата болка, която изпитвам. Тя ми отговаряше, че я преживява, но не по същия начин както аз. Каза ми, че до нея достига енергията, която в този момент излъчвам, но тя самата не може да ги преживее по начина, по който ги преживявах аз защото не притежава земни сетива. Това, което достига до останалата част от душите ни в духовния свят, е негативната енергия, която болката ни провокира да излъчваме, но тя няма как да я преживее като нас, без сетивата на земното ни тяло. Чувствата и емоциите, които преживяваме на Земята, не съществуват в духовния свят. Те са физическото проявление на енергията. Това е и една от основните причини душите да навлизат с такава радост в по-плътните светове на съществуване, защото по този начин могат да ги преживеят със земните си сетива.

Направих това кратко встъпление по темата за физическото тяло, за да ви насоча вниманието към това, че от наша перспектива, физическото тяло е най-плътният слой на нашето съзнание, което пречи да разгърнем своя потенциал, но в същото време, благодарение на него, сме в състояние да преживеем творението по начин, за който нашите души копнеят, докато се намират в духовния свят.

Екипировката на водолазите е много тежка и тромава, но благодарение на нея ние можем да опознаем подводния свят в земните морета и океани. Ако насочим вниманието си върху това, колко силен дискомфорт ни създава тя, тогава няма да ни остане енергия, за да сме в състояние да навлезем в по-дълбоките води. За да го направим е нужно да приемем водолазната екипировка като инструмент, който ни служи и да осъзнаем, че дискомфортът е цената, която плащаме, за да можем да се докоснем до приказния свят на кораловите рифове и подводните пещери.

Това, което се изисква от нас, като човешки същества с Божествен произход, е да приемем ограничаващите фактори на физическото тяло и да осъзнаем, че това е цената, която плащаме, за да преживеем целия букет от емоции и чувства, които душите изпитват, докато придобиват нова опитност със сътворението. Когато сме готови да приемем целия дискомфорт и осъзнаем, че без него няма как да съществуваме в плътен материален свят, тогава ще сме готови да насочим енергията си в градивна посока. А какво по-градивно има от това, да опознаем своя земен материален костюм, наречен физическо тяло, за да можем да се научим да го използваме много по-ефективно. Колкото повече изучаваме човешкото тяло и се учим да го развиваме, толкова по-малък ще става дискомфортът, който то причинява на нашите души.

Мозъкът е основния компютър, който управлява нашето физическо тяло. Всичко, което се случва в нашите по-висши енергийни тела, дава отражение на нашия човешки мозък. Всяка мисъл, емоция, чувство, желание за действие, въображение и вдъхновение задейства производството на специфични нервни импулси, които спомагат енергията да се прояви на материално ниво. По този начин сме в състояние да изразим любовта си към някой човек чрез действие, думи, топла усмивка, прегръдка или с друг материален жест. Но за да го направим, е нужно да имаме изграден опит, който нашият мозък складира под формата на синапси. Когато знанието е сходно и надграждащо се едно с друго, тогава тези синапси се сформират в една общност, като образуват синаптични връзки помежду си. Така те обединяват своя опит, за да може заедно да постигат по-големи успехи в живота, по същия начин, както ние, хората, се обединяваме в общности и заедно изграждаме големи мегаполиси...

Продължава в книгата "СЪТВОРЕНИЕ - Опознай своя Божествен потенциал" - Информация за книгата

• КУПИ КНИГАТА •

/ Бърза поръчка на: 0883326981 /