Когато една душа се въплъти в материалните светове на съществуване тя навлиза в свят на дуалност, който е ограничен от човешките възприятия за самия него. Светът е такъв, какъвто ние самите го проектираме в нашето многоизмерно съзнание, което завихря енергията на Бог и я сгъстява във видими материални форми. Важно е да се разбере, че тези съзнателни форми са част от колективно съзнание, което изгражда планетата и условията за живот на нея.

Всички земни хора живеем в една колективна реалност, в която споделяме една планета, с едни и същи условия за живот на нея, които са плод на реалност, сътворена от много същности, които я поддържат такава, каквато е. Самото сътворяване на физическата планета е следствие на неспирна работа на много светлинни същности, които съществуват не само в нашата триизмерна реалност, а и в останалите по-ефирни измерения, които са част от колективното съзнание на планетата Земя. Това съзнание е достатъчно силно, за да изглежда привидно статично за индивидуалното съзнание на всеки отделен човек, но в същото време то може да се изменя, когато човек издигне своето собствено съзнание на достатъчно високо вибрационно ниво, което му позволява да осъзнае Божествения замисъл на сътворението.

Самият акт на разбиране и приемане на Божествения план позволява на нашето индивидуално съзнание да се слее с колективното съзнание. По този начин нашата Божествена същност е в състояние да допринесе много по-осъзнато за колективното сътворяване на Божествения план в плътните светове на съществуване. Колкото по-голям е обхватът на нашето индивидуално съзнание, толкова по-мащабно е влиянието, което оказват нашите души върху материалните светове на съществуване.

За да се осъзнае какво влияе на нашата индивидуална степен на осъзнатост, е важно да се разбере, че колкото по-ефирни са измеренията, които изграждат колективното съзнание, толкова по-ярка е светлината, която ги изгражда. Светлината черпи своята сила от познанието за Бог или, с други думи казано, силата на светлината произлиза от истината за цялото съществуване.

Това, което ограничава светлината в живота на хората, са многобройните илюзии, които пречат на човешкия ум да осъзнае и възприеме истината за цялостното съществуване и проявление на Бог. Всяко нещо, което противоречи на истинската същност и характеристики на Бог, блокира нашата възможност да го изразяваме през себе си. Причината за това е, защото като хора, обитаващи материален свят, сме способни да преживеем само това, което можем да проектираме в нашето съзнание. Съзнанието е изградено от магнетична сила, която не позволява на повърхността му да съществуват едновременно два противоположни модела, защото те се отблъскват взаимно един от друг. Не може да вярвате, че небето е синьо и в същото време да сте убедени, че то е зелено. Тези два модела ще се сблъскат във вашето съзнание, докато не остане по-силният и именно той ще се прояви във вашата реалност.

По тази причина на хората им е много трудно да осъзнаят и възприемат истината за цялостното проявление на Бог, защото в съзнанието носим много илюзии, които противоречат на истината. Една от основните характеристики на истината е, че тя е неизменна, независимо в коя епоха на съществуване я използваме. Истината властва с еднаква сила, както в нашето кътче от Вселената, така и в цялата Вселена, докато илюзията е силно подвластна на нашия личен опит, който преживяваме докато опознаваме материалните измерения.

Илюзорните форми в нашето съзнание се изменят с промяна на перспективата, от която ги наблюдаваме. Ако те бяха реални, тогава биха били абсолютна истина за всяко живо същество обитаващо плътните светове на съществуване. Обаче, както добре знаем, хората притежаваме много различни перспективи, с които гледаме по различен начин на едни и същи неща. Също така е важно да се разбере, че всяка илюзия е частица от истината и тя не му противоречи, но в същото време е само една много малка част от нея. Това е все едно да напълним една чаша с океанска вода и в същото време да кажем, че тя е целият океан.

Илюзията в човешкия ум се заражда от невъзможността да разбере огромния обхват на цялостното съществуване и проявление на Бог. Понякога гледаме една малка част от него като на чаша океанска вода и си създаваме илюзията, че това е целият океан. Много е важно да разберете, че илюзията не е нещо лошо и не бива да се страхувате от нея. Гледайте на илюзиите като на една малка проявена частица от цялото. Всичко в материалния свят е сътворено от сгъстена енергия, облечена в материални форми, които ограничават енергията на едно място, но в същото време това е една много малка част от цялостната енергия на Бог. Когато съдим за Бог по формите, които виждаме в материалния свят, е все едно да кажем, че чашата с вода е целият океан.

Замислете се, как едни и същи думи, събития, хора и материални вещи провокират в нас различни гледни точки, които ни подтикват да преживеем едно и също нещо по коренно различен начин. Това от своя страна провокира в нас положителни или отрицателни нагласи към него. Причината за това е, защото всичко в материалния свят има две страни. Те съществуват благодарение на дуалността, която позволява на енергията да бъде ограничена за определено време, в определено пространство, под определена форма. Докато тя съществува в тях ние имаме възможността да я преживеем. Тук е важно да се разбере, че в един дуален свят има огромно значение откъде наблюдавате даден обект.

Нека сега обрисуваме илюзията с пример, който ще я опише на по-достъпен език. Представете си едно огромно помещение, което е изцяло бяло. То е толкова еднообразно бяло, че ни провокира да загубим чувство за пространство, защото е лишено от всякакви ограничения под формата на ъгли и стени. Накъдето и да погледнем, виждаме едно и също нещо, на което не можем да определим реалните размери, защото нямаме пред нас нито един познат обект, с който да измерим големината на това пространство.

В материалния свят ние измерваме пространството благодарение на познатите ни обекти. Най-често това се наблюдава в снимките на обекти, които са снимани на неопределен фон. Без да съществува на снимката друг познат за нас обект, на който вече познаваме размерите, ни е много трудно да определим размерите на наблюдавания обект. Това често се случва, когато снимам малки кристали от близък план на бял фон. Нужно е да поставя монета, разпънат сантиметър или нещо друго, за да помогне на наблюдаващия снимката да придобие представа за реалния размер на самия кристал.

Неоспорим факт е, че всички ние измерваме времето и пространството на базата на това, което вече знаем за тях. Самото измерване се извършва благодарение на нашия отминал опит. Сравняваме това, което виждаме, с това, което вече познаваме и така придобиваме по-реална представа за наблюдавания обект. Можем да кажем, че нашият основен измерител за всичко в живота, е нашият личен опит. Когато един светлоносец сподели с човечеството една нова идея, която е трудна за разбиране, тогава тя първоначално бива отхвърлена от невъзможността на нашето его да я разбере. След време, когато егото ни натрупа достатъчно нова опитност, благодарение на която е в състояние да разбере новата идея, тогава същото това его е в състояние да обяви идеята за гениална.

Нека отново се върнем на примера с идеално бялата стая, която няма ръбове по стените и не може да се каже къде започва и къде свършва самата стая. Бялата празна стая символизира необремененото ни съзнание от каквато и да е опитност в материалните светове на съществуване. Нека сега поставим в центъра на стаята един средно голям обект, който е макет на айфеловата кула. За да разберем по-ясно илюзията, е нужно да си представим един мисловен експеримент, който ще проведем в нашето въображение.

Представете си три различни човека, които ще поставим в три различни позиции от макета на айфеловата кула в стаята. Единият от тях ще поставим на 3 метра от наблюдавания обект. Вторият ще поставим на 30 метра от наблюдавания обект. Третият ще поставим в непосредствена близост до втория. Третият човек се отличава с това, че има реална опитност с айфеловата кула, която той е виждал на живо, докато първите двама никога не са я виждали и не знаят нищо за нея, нито как изглежда, нито колко е голяма тя.

Първото нещо, което ще забележим е, че първите двама, които наблюдават един и същ обект, го виждат с различна големина, поради разстоянието от което го наблюдават. Те са лишени от възможността да наблюдават едновременно с това втори познат за тях обект, чрез който да придобият по-реална представа за новия наблюдаван обект. Ако до самия обект се намираше стол с височина един метър, тогава и двамата души щяха да могат да преценят каква е приблизителната височина и обем на наблюдавания обект, защото щяха да използват техния личен опит, който вече имат в живота си, свързан с размерите на един стол. Но при липсата на опит, тогава и двамата наблюдатели ще приемат за абсолютна истина, че наблюдаваният обект е в реални размери.

Тук идва по-интересната част от експеримента, а именно, третият наблюдаващ, който също като втория наблюдава обекта от едно и също разстояние, но с голямата разлика, че този човек е виждал самия обект на живо и може да си представи колко огромен е той. Напомням ви, че стаята е идеално бяла и не се вижда нищо друго, освен наблюдаваният обект. Това помага на ума да загуби представа за размера на пространството. По тази причина умът на третия наблюдател ще сравни големината на макета спрямо себе си и ще определи разстоянието на което се намира самият обект от него, на база своя личен опит за реалните му размери. По този начин въпреки, че се намира само на 30 метра от него, той ще изпита усещането, че се намира на много по-голямо разстояние от него, защото умът му ще го заблуди, на база досегашния му личен опит с него.

Абсолютно същото се случва в живота на хората. Ние постоянно наблюдаваме едни и същи събития, от различна перспектива, която се определя от нашия личен опит, който сме натрупали в своето земно развитие. В зависимост от това, какъв е бил нашият досегашен опит, се определя какви ще са мислите, емоциите и чувствата, които живота провокира в нас, докато го живеем. Това е причината едно и също събитие, наблюдавано от десет различни човека, да се преживее и разбере по десет коренно различни начина. Понякога гледните им точки толкова много се разминават, че бихме се запитали, дали са преживели едно и също нещо. Ние не можем да кажем коя гледна точка е правилна, защото това би било грешно. Истината е, че всяка перспектива описва истината от различен ъгъл.

Всичко, което наблюдаваме в материалния свят, е една илюзия, която има характеристиките на истината за цялото съществуване, но в същото време е само една малка част от нея. Колкото повече опознаваме тази илюзия, толкова повече границите се размиват и така започваме да я виждаме по коренно различен начин. Нека не забравяме, че нашето его обича да оценява и да облича в рамки всичко, до което се докосва. То така е сътворено, че не може да разбере нещо, което е отвъд дуалността. По тази причина егото ни постоянно определя нещо като добро и зло, голямо и малко, силно и слабо и т.н.

Докато гледаме на живота през очите на нашето его, ние вечно ще сме потопени в една илюзия, която ще се изменя в зависимост от опита ни с нея. Природата на егото е праволинейна и провокира човек да изживее събитията в неговите крайности. На егото му е много трудно да види едновременно плюса и минуса на едно и също събитие, защото те взаимно се отблъскват помежду си. Това е по силите единствено на нашата душа да го направи, защото тя не е обременена от магнетичната природа, която притежава нашето его. Тя носи в себе си всеобхватен поглед, който й позволява да погледне по едно и също време на живота от много гледни точки.

Всъщност, в така наречената илюзия, няма нищо лошо, защото тя е дете на дуалността. Тук е важно да разберем, че за да се научим да влияем на материалните светове и в същото време да допринесем за изпълнението на Божествения план, в тях е нужно да се научим да преодоляваме границите на дуалността. Това може да се случи единствено с помощта на нашата душа, която има много по-обширен поглед върху живота. Разберете ме правилно. Ние не се нуждаем да излезем изцяло от илюзията, а да се научим да я преодоляваме, за да сме в състояние да я променяме.

Нашата душа има нужда от илюзията, защото чрез нея тя е в състояние да прояви в плътна форма Божествения импулс на сътворение. Но също така е важно да се разбере, че както душата, така и материята, не могат да еволюират, ако тези ограничения не се преодоляват. Нашата душа ежедневно се стреми да преодолява ограниченията на досегашната илюзия, за да е в състояние да я претвори в нещо ново, което следва Божествения план на сътворение.

Всяка една илюзия е сътворена от ограничаващи съзнателни форми, които са я направили да изглежда реална. Когато ние преживяваме илюзията през ограниченията на нашето его, тогава нашата многоизмерна същност реагира първосигнално на нея. По този начин я приемаме за абсолютна истина и я закотвяме още по-силно в нашето съзнание. Светът, в който живеем, е изграден от материални форми, а всяка форма си има своите физически характеристики като обем, форма, количество енергия и т.н. Егото е в състояние да оцени това, което вижда. По този начин ще насочи енергията ни във вече съществуващата форма, докато ролята на нашата душа е да се научи да преодолява границите на тези форми, за да може там, където е нужно, да бъдат разширени. Докато приемаме наблюдаваното като абсолютна истина, тогава няма как да разширим неговите граници...

Продължава в книгата "СЪТВОРЕНИЕ - Опознай своя Божествен потенциал" - Информация за книгата

• КУПИ КНИГАТА •

/ Бърза поръчка на: 0883326981 /