
Безграничният потенциал, който носим в себе си е свързан с нашето съзнание. Това, което не му позволява да се разгърне, са всички илюзорни ограничения, които изграждат стени в нашето съзнание. Докато носим ограничаващи модели в съзнанието си е много трудно да проявим своя вътрешен потенциал във видимия материален свят.
Тази техника работи с моделите, които нашите рани ни провокират да създаваме в своя ум. Това са така наречените “автоматични модели”, които ни провокират да реагираме по един и същ начин на сходни провокатори. Някои от тези модели са толкова надълбоко вкоренени в нас, че дори не осъзнаваме как манипулират нашите мисли, емоции, чувства, визуални представи и действия. За пример, представете си, че в минал живот сте били жена, която е била многократно разочарована от мъжкия пол. Разочарованието в нея е било толкова силно, че е допуснала да създаде мъжки образ на злодей в своето съзнание. С времето този модел в съзнанието е претворил нейната реалност, така че да го преживее във видимия материален свят и така тя е станала жертва на изнасилване.
Цялата тази болка, която душата е преживяла в минал свой живот, е пренесена и в настоящия й живот, в който отново е въплътена в женско тяло. Тя е като тъмно кътче в нейното съзнание, което умело е изолирала, но в същото време, понеже е част от нейното съзнание, участва в сътворяването на нейния настоящ живот, защото нейната реалност е проектирана от нейното собствено съзнание. Този товар като магнит привлича такива мъже в живота й, които по един или друг начин й причиняват болка. Подобното привлича подобното, никога не го забравяйте. Това, което носим вътре в нас, се проектира и вън от нас, и така става част от нашата реалност. По този начин болката, която причиняват мъжете на тази жена в настоящия живот, ще я провокират да бъде по-резервирана към тях. Независимо колко добри са мъжете, които среща по своя път, тя ще реагира по един и същ начин към тях, защото моделите в нейното съзнание ще я провокират да го прави.
Обичам да наричам раните с името “негативни отпечатъци”, защото те са като мръсотиите, които полепват по физическото тяло в нашия земен живот. Представете си един монтьор, който по невнимание, докато е източвал масло от картера на колата, се е олял целия с него. Докато маслото седи по неговото тяло, той постоянно ще се подсеща за случката и когато я извиква в ума си, ще я преживява отново и отново, като всеки път ще преживява и негативните емоции, които тя е провокирала в него. Това ще продължи до момента, в който успее да си вземе душ и се освободи от цялата полепнала мръсотия по него. По този начин много бързо ще забрави за дискомфорта, защото вече нищо няма да му напомня за него.
По абсолютно същия начин ние получаваме замърсявания в нашето енергийно поле, които ни напомнят за травмите, които сме преживели. Когато някой провокатор ни напомни за тях, тогава отново преживяваме болката, която на енергийно ниво сме запечатали в себе си. Тези рани душите пренасят като енергийни товари в настоящия живот. По тази причина жената, която е била изнасилена от мъж в минал свой живот и носи много негативни отпечатъци свързани с мъжете в своето съзнание, ще продължи да ги преживява и в настоящия си живот. Срещите с мъже често ще провокират тези рани в нея и в повечето случаи тя няма да осъзнава каква е причината да е толкова лесно ранима от срещуположния пол.
Болката, която изпитва тя, ще провокира нейното его да вземе мерки и то ще изгради автоматични модели на поведение, чрез които ще се предпазва от повторни наранявания. Това най-често се изразява в защитна бариера, чрез която няма да позволява на мъжете да достигнат близо до нея. Тук не говорим на физическо ниво, а по-скоро на едно по-дълбоко душевно ниво. Защото ние не се нараняваме толкова на физическо ниво, колкото на душевно. Тази защитна бариера ще направи нейните връзки с мъжете по-повърхностни. По този начин егото цели да ни съхрани, защото за него болката е нещо лошо, от което цели да се освободи. Тук отново може да забележим противоречието между егото и душата.
В настоящия живот душата е пренесла този негативен отпечатък (товар) със себе си, за да може да се освободи от него, а в същото време егото й пречи да го направи. В новите условия за живот тя е много по-силна и подготвена за болката, и е готова да я преодолее с мъдростта, която е насъбрала по своя път. Не винаги душите вземат новообразувалите се товари за отработване още в следващия живот. Някои товари са толкова големи, че изискват време душата да натрупа опитност, която да й помогне да придобие нужната мъдрост, за да е в състояние да осъзнае светлата страна на товара, който е получила. Всеки товар има светла страна, защото освен болка, той ни дава и опитност, която е безценна за нашата душа и именно тази опитност е светлината в тъмния тунел на раните, които носим в себе си.
По този начин, душата осъзнато ще започне в настоящия си живот да се стреми да премине през провокатори, които да изкарат болката на повърхността, за да може с новия по-мъдър поглед, който е придобила върху живота, да осъзнае опита. Когато това се случи, ще е в състояние да излъчи чистосърдечна любов под формата на силна благодарност към своята слабост и така ще я изцели. Процесът на осъзнаване е постепенен и докато се случва егото се бори с него. То не търпи дискомфорт, защото е създадено да ни брани от всичко лошо, което ни застрашава. Егото е като страж на живота ни. Не бива да го виним за това, защото по този начин то създава автоматичните инстинкти, чрез които опазва живота ни. Но в същото време е нужно да осъзнаем, че не всяка болка застрашава живота ни. Дори точно обратното, някои трудности, които ни причиняват силна болка, идват в живота ни, с цел да ни помогнат да израснем и да станем по-силни.
Затова е много важно да започнем да превъзпитаваме нашето его и да го убеждаваме, че не всяка болка застрашава живота ни. Важно е да го направим, защото егото непрестанно изгражда автоматични модели в нашето поведение, които се изразяват чрез нашия начин на мислене, действия, емоции и чувства. То ги изгражда, за да ни предпази от болката, но както вече осъзнахме, душата сама се стреми да преживява дадени изпитания, за да може да се освободи от негативните отпечатъци, които носи в себе си.
Техника номер едно от тази глава ще ви помогне да изцелите раните, които душата е взела със себе си в настоящия живот, но това не означава, че егото така лесно ще се откаже от автоматичните модели, които е изградило в нашето поведение. Много често се случва така, че след като душата е съумяла да се освободи от даден товар, в същото време моделите на поведение свързани с този товар продължават да работят в нас. Именно тук идва ролята на умението да се препрограмираме. Това ще помогне на нашето его да се освободи от страха и очакването, че отново ще преживее болката. Това може да се случи по два основни начина.
Първият начин е като предизвикаме себе си и направим това, от което ни е страх. Това е така нареченото “излизане от зоната на комфорт”. Това може да помогне много на нашето его да осъзнае, че няма от какво да се страхува, но тази практика крие и рискове. Рисковете се изразяват в това, че понякога душата все още не е съумяла да изцели раната, която носи в себе си и когато провокираме егото да направи нещо, от което се страхува, тогава този страх може да бъде преживян реално и това ще нарани и уязви още повече нашето его. Тази техника е подходяща тогава, когато чувстваме, че на енергийно ниво сме се освободили от товара, който сме носили в себе си. Когато това се случи, ние го усещаме като силен вътрешен порив за промяна, който се сблъсква със страховете на нашето собствено его, което се стреми да ни предпази от повторното преживяване на болката.
Съветвам ви да използвате този метод на работа само тогава, когато се чувствате уверени, че раната във вас вече е изцелена, защото в противен случай рискувате да я обострите, а това от своя страна ще провокира егото ви да изпита силен страх и болка, които ще ви изтощят много. Това изтощение може да доведе до много последствия, ако не умеете да се захранвате осъзнато с енергия. Най-добре се предизвиквайте всеки ден с малки крачки, които след време ще се превърнат в големи. Колкото по-често показвате на своето его, че страховете са неоснователни, толкова по-лесно ще ви става да ги преодолявате.
Вторият начин е много по-безболезнен, защото той се извършва на ниво ум, а не както предходния метод, на ниво действие. Дори този метод го практикувате в този момент докато четете тази книга. След малко ще разберете как точно. Егото е едно малко дете, което се страхува най-често от неизвестността. Всъщност, всички страхове черпят сила от този страх. Дори страхът от смъртта черпи своята сила от него. Ако хората осъзнаваха истината за земния живот и вечността, и знаеха по какъв начин те са свързани помежду си, тогава смъртта за тях не би провокирала страх. Но това би се случило само тогава, когато опознаем истината.
Случвало ли ви се е да се страхувате много силно от нещо и в същото време, когато го опознаете, да спрете да се страхувате от него? Това е така, защото вашите страхове черпят своята сила от всички неизвестни, които са провокирали вашият ум да чертае безброй много страшни сценарии. Истината е, че дори най-страшния от тях да се реализира, той няма да е и на половина толкова страшен, колкото си го представяме в своя ум. Силата на страха идва от липсата на знание. Можем да разделим знанието на нива. Колкото по-обременено е едно знание от илюзията, толкова по-малко въздействие оказва на страховете ни и обратното. Колкото повече знанието се доближава до истината, толкова по-умело обезсилва страховете в нас.
Разберете, че егото е като едно малко дете, което се нуждае от нашата мъдрост, за да израсте. Когато в реалния живот имаме деца и те са непослушни и правят само бели, тогава ние не ги отдалечаваме от нас, за да се освободим от проблемите. Това, което правим, е да се опитаме да достигнем до детето и да му предадем, на колкото се може по-лесно разбираем за него език, нашата мъдрост, за да му помогнем да спре да прави били. По абсолютно същия начин е нужно да започнем да превъзпитаваме своето его.
Истината е преносител на светлина и когато тя е достатъчно силна, успява да преодолее бариерите на егото и да достигне до корена на раните, които носим в себе си. Силата на истината идва от две места. Едното място се нарича “добра аргументация”, в която се използват лесно разбираеми примери за съзнанието. Второто място е енергийният заряд, който е вложен в думите от източника на тази информация. Това е причината една и съща истина да не докосва винаги сърцата ви, когато се изрича от различни хора. Всяко наситено с енергия знание, което носи в себе си голяма доза истина, е способно да освободи вашите мисли, емоции, чувства, визуални картини, вярвания и действия от ограничаващите модели, които носите в себе си. А както вече добре знаете, те са основните инструменти, с които двата основни импулса, а именно нашите его и душа си служат. Важно е да разберете, че истината има огромна сила. Тя не само ще превъзпитава вашето его, а също така ще му помага да се лекува и освобождава от всички страхове и очаквания, които носи като модели в енергийното си поле.
Едно знание, колкото по-чисто е или с други думи казано, носи в себе си голяма доза истина, толкова по-голяма целебна сила има върху вас. Тази целебна сила се проявява на всички нива на съществуване. Също така е важно да осъзнаете, че както истината може да лекува, така и илюзията може да създава блокажи и страхове. Има голямо значение откъде черпите знание и дали го пресявате през сито или приемате всичко за чиста монета. Знайте, че всяко едно знание, което сте го допуснали в сърцето си, ще ви препрограмира на всички нива. Защото знанията провокират в нас убеждения, а убежденията от своя страна влияят на нашите мисли, емоции, чувства, визуални представи и действия. Затова бъдете много внимателни откъде черпите своето знание, защото то променя живота ви...
Продължава в книгата "СЪТВОРЕНИЕ - Опознай своя Божествен потенциал" - Информация за книгата
• КУПИ КНИГАТА •
/ Бърза поръчка на: 0883326981 /

