
Човешкото тяло в цялата си многоизмерност е сътворено от безброй много живи клетки, а те от своя страна са материалното проявление на енергийни същности, които са създадени от Бог, с цел да служат на нашите души. Сега хората масово възприемат човешкото тяло като инструмент на нашите души, но не са много тези, които осъзнават, че тялото е живо и има свое собствено съзнание. Само по себе си тялото не би могло да съществува без нашите души, по същия начин както и нашите души не биха могли да съществуват без Бог. Както нашите души се нуждаят от изобилната енергия на Бог, за да имат възможност да изпълнят това, за което са призвани, така и човешкото тяло се нуждае от енергията на нашите души, за да направи възможен живота. Без енергията на Бог нашите души не биха могли да съществуват, по същия начин енергийните същности, които се грижат за безброй многото процеси, които се случват в човешкото тяло, се нуждаят от енергийния заряд на душите ни, който да вдъхне живот на този творчески шедьовър, наречен “земно тяло”.
За да бъде разбрана правилно ролята на егото в живота на хората е много важно да се разбере, че човешкото тяло притежава свое собствено съзнание. Егото е част от съзнанието на нашите земни тела и то е създадено с цел да задвижи еволюцията, да съхрани живота и да създаде условия за сгъстяване на енергията. Без егото душите не са в състояние да оказват каквото и да е влияние върху материалните светове, защото егото притежава способността да задържа енергията в ограничаващи мисли, вярвания и убеждения, благодарение на които материалния свят съществува.
Една от отличителните характеристики на егото е, че то постоянно съди света, в който живее. Определя го като “хубав и лош”, “голям и малък”, “светъл и тъмен”, “топъл и студен”. Това е една много малка част от всички дуалности, които познаваме. Те се зараждат в нашето его и се проявяват чрез магнетизма му. Без тези ограничаващи рамки на магнетизма няма как енергията да се сгъсти до такава степен, че да създаде илюзията, че тя е статична и твърда. Всички твърди обекти, които ни заобикалят в земния живот, са сътворени от магнетични енергийни форми, които са привлекли и задържали енергията към себе си.
Истината е, че енергията никога не спира да е в непрестанно движение, въпреки привидната твърдост и статичност на материалните предмети. Хората, които са проявили своите по-фини сетива на енергийните си тела свидетелстват за това, защото те имат способността да виждат аурата на всеки един предмет и така те могат да потвърдят, че светлината, която виждат, е изградена от безброй много малки светещи точици, които са в непрестанно движение. Една от основните характеристики на енергията е, че е във вечно движение. Тя може да бъде ограничена в своето движение, но не и спряна.
Ролята на егото в материалните светове е много важна, защото то дава възможност на нашите души да изразят своя творчески потенциал в плътните светове на съществуване. Това е една от основните причини, поради която Бог е овластил земните ни тела с него. От друга страна, егото е сътворено по начин, който да създаде ограниченията в материалния свят. Без ограничения няма как да се поставят рамки. Цялата дуалност като “добро и зло”, “плюс и минус”, “високо и ниско”, “много и малко”, “късо и дълго”, “ляво и дясно”, “горе и долу”, и всички останали проявления на дуалността, произлизат от способността на егото да поставя оценка на всичко, до което се докосва.
Дали нещо е “добро” или “зло”, или пък е “голямо” или “малко”, зависи от оценката на егото. От гледна точка на душата тези ограничения не съществуват, защото за душата всичко е опит и не го осъжда като “правилно” и “грешно”. От позицията на душата няма “голямо” и “малко”, защото всичко е едно и зависи от гледната точка, от която го наблюдаваме. Тук се появява първото противоречие между егото и душата. Егото обича да съди и да поставя граници в своята присъда като “хубаво и лошо”, “топло и студено” и т.н. Докато душата има по-високия поглед над живота, бъдейки подпомагана със силата, мъдростта и любовта на цялото. Тя вижда събитията през които преминаваме в живота по коренно различен начин от начина, по който нашето его ги наблюдава.
Това са две коренно различни гледни точки, които, ако бъдат преживени всяка по-отделно, ще ни провокират да изживеем живота си по коренно различен начин един от друг. Тук може би веднага мнозина биха се обявили против егото, защото всеки знае колко много болка и дискомфорт може да ни причини то, с всички ограничаващи условия за живот, в които поставя душата ни, но истината е, че без него ние не можем да творим в материалните светове на съществуване. Затова е нужно да овладеем и обединим тези два импулса в едно, а не да се стремим да следваме само единия от тях, защото това би се отразило неблагоприятно върху нашето развитие.
За да бъде по-ясно защо егото е важно за душата и как егото не може без душата, ще ви дам пример, който да обрисува твърдението ми. Представете си човек, който е преживял много тежки изпитания в своя живот. Неговото его е силно наранено и това провокира ежедневно да изпитва негативни мисли и емоции. За да избяга от многобройните негативни преживявания, с които се сблъсква всеки ден, той решава да ги заглуши чрез някакъв вид опиат, в този пример нека това бъде алкохол.
Сега си представете, че този човек е игнорирал изцяло гласа на своята душа и следва единствено импулсите на своето его. Егото е лишено от опита, силата, мъдростта и любовта на душата, с които раните могат да бъдат изцелени, за да може коренът на проблема да бъде изкоренен. Осъзнатата част на вашето его познава единствено настоящия ви живот и всичко, което сте преживели до този момент в него. То е като малко непораснало дете, което, ако е живяло без любовта, закрилата и подкрепата на душата, се равнява на това, едно дете да израсте в сурови условия, без подкрепата на своите родители.
По този начин на човек му липсват вътрешна сила и мъдрост, за да се освободи от раните, които е допуснал да получи по своя път. Така тези хора търсят помощта вън от тях, за да могат да получат правилните напътствия и енергия, от които се нуждаят, за да се освободят от раните. Важно е да се разбере, че само по себе си егото не може да се справи с раните, които носи в себе си. В повечето случаи може да ги задълбочи, защото им се поддава, отново и отново, като продължава да осъжда причините за тях, без да разбира какъв е техният смисъл. Липсва му мъдростта на душата, която има погледа отвисоко и знае какво е тяхното предназначение. Душата е способна да види доброто в трудността, докато егото е прекалено първично и вижда само привидното, което е една много малка част от цялата картина.
Нека сега разгледаме примера от другата страна, когато егото е потиснато и душата е взела пълен контрол над човешкия живот. Душата носи голяма сила в себе си и е способна да се приспособи към много големи трудности и да заживее с тях по начин, който да минимизира изцяло болката и дискомфорта, които те й създават. Такива примери в живота има много. Без импулсите на егото тя не изпитва вътрешната мотивация да ги преодолее, защото е способна да се научи да живее с тях. Една от отличителните характеристики на егото е това, че се стреми да отблъсне всичко, което ние самите сме оценили като нещо лошо и в същото време се стреми да привлече всичко, което пак ние самите сме оценили като нещо добро за нас. В тази ситуация егото би се стремяло да отблъсне болката, за да отиде на друго място, което то е оценило като по-добро.
Душата има способността максимално да минимизира последиците от алкохолизма, но дори да усеща вътрешно, че е нужно да промени нещо и да преодолее това изпитание, тя не би го направила, защото моделът на пиянство е постепенно вкоренен в съзнанието и здраво се е закрепил там. За да има стремеж душата да използва волята на човешкото съзнание, се нуждае от мотивация. Тази мотивация се заражда в нашето его, което копнее да привлече най-доброто и да отблъсне най-лошото от себе си. Понякога тази мотивация се заражда от душата, когато ролите са разменени. Например, когато егото е неспособно да види хубавото в живота, а душата от своя страна е способна на това и е готова да поведе егото в тази посока.
Ето защо двата импулса на душата и егото имат огромна нужда един от друг, защото сами по себе си не биха могли да съществуват в плътните светове на съществуване. Няма как Божественият импулс, който носят нашите души в себе си, да се прояви в плътните измерения на съществуване без помощта на егото. Докато егото и душата носят рани в себе си, е много трудно тези два импулса да се обединят в едно, защото тяхната собствена болка ги отблъсква един от друг. Причината за това е защото егото и душата са много различни по природа и често остават неразбрани помежду си.
Понякога егото много трудно може да разбере защо душата иска да навлезе доброволно в трудно изпитание. Това е така, защото самото его е сътворено по начин, който да избягва трудностите. В същото време душата често е парализирана от страха на егото да направи крачка напред към нещо, което може да й донесе много блага. Това е така, защото егото вижда нещо, което не разбира и изпитва силен страх от него. Този силен страх по такъв начин влияе на човешкото тяло, че прави много трудно, а понякога дори невъзможно душата да се изрази чрез него.
Важно е да се разбере, че душата е слязла на Земята да трупа опитност, която да й помогне да израсте в своето развитие и в същото време, благодарение на трудностите, да отключи потенциала, който носи в себе си. Душата се нуждае от този потенциал, за да изпълни мисиите, с които се е въплътила в плътните светове на съществуване. За да разберете по-ясно какво искам да кажа, нека отново разгледаме един пример.
Вече казахме, че егото се стреми да отблъсне всичко, което то оценява като лошо за нас самите и в същото време се стреми да привлече към себе си нещата, които оценява като добри за нас. За пример нека вземем хора, които тренират усилено фитнес. За голяма част от тях рибата е подходяща храна, защото те вярват, че тя им помага да получат необходимото количество протеин, който ще помогне на техните тела да натрупат мускулна маса. В същото време друг човек, който тренира фитнес и в същото време е веган, и има други морални вярвания и разбирания за рибата като живо същество, които не позволяват той да я консумира. Неговото его ще дефинира в съзнанието си рибата като лоша храна, дори няма да я възприема като храна и ще я отблъсне от своите хранителни навици, поради неговите собствени вярвания. Егото е такова, каквото ние самите сме го дисциплинирали да бъде. То се повлиява силно от опита, който придобиваме в настоящия живот. Затова казвам, че то няма опита и погледа отвисоко на душата, защото тя носи в себе си не само опита от настоящия живот, а и опита на много други отминали животи.
По тази причина душата ни може да е планирала да навлезе в трудно изпитание, от което тя се нуждае, за да отключи потенциала в себе си и в същото време егото ни няма да е способно да разбере тази нужда. Душата има смелостта да навлезе в огъня, защото тя знае, че в себе си носи необходимите ресурси, за да го овладее и това ще й помогне да ги активира и прояви в земния си живот. Докато егото няма този опит и поглед отвисоко и по тази причина се страхува от изпитанията. Егото бяга от тях, защото в своята природа то се стреми към нещата, които харесва и в същото време цели да отблъсне нещата, които не харесва. Ето защо, ако егото е прекалено силно в нас, тогава то ще попречи на душата да ни тласне да навлезем в огъня, за да натрупаме нова опитност, която ще провокира скритите ни заложби да се проявят на повърхността.
За да проявим Божествения импулс в плътните светове на съществуване, ние се нуждаем от нашето многоизмерно тяло, което си служи с емоции, мисли, чувства, действия, визуални картини и вярвания. Когато нашата душа навлезе в земното тяло, тя се учи да контролира тези инструменти на творене. Важно е да се разбере, че душата няма пълен контрол над енергията, която протича през нашето многоизмерно тяло през целия живот. Както стана ясно от написаното по-горе, част от нашето земно тяло е самото его, което има свои планове и цели за живота, които често се разминават от тези на нашата душа. Понякога битката за контрол над енергията ни се провежда и в битка между доброто и злото, защото злото често обича да се възползва от слабостите на нашето его, за да контролира енергията ни.
Не е никак лесно душата да разгърне своя потенциал в условията, в които сме потопени, защото сега на Земята злото се е разпространило във всички сфери на живота под формата на многобройни илюзии, в които човечеството дълбоко вярва и така със своята творческа сила ги сътворява. По тази причина негативизмът, с който ни обгражда постоянно, обостря нашите слабости и по този начин ни провокира да бъдем негативни. Така енергията, която протича през нас, я завихряме с негативен заряд. Това не само прави живота ни по-труден, а също така вредим и на заобикалящия ни свят, защото ние сме част от него.
Представете си земното тяло като една кола, която се управлява най-често от нашата душа или от нашето его и рядко от двете взети заедно. Нашето его е малко дете, което често е свръх емоционално и наранено и не умее да преценява с каква скорост да се движи. Това е особено опасно, когато предстоят по-големи завои по пътя ни. Липсата на опит и мъдрост води често до катастрофи, които се изразяват в много тежки депресивни състояния, като могат да се проявят и на физическо ниво, чрез болести и тежки изпитания. Друг път егото е толкова плахо, че не смее да натисне педала за газта и по тази причина се задържа дълго време на едно място.
Една от основните причини за всички изпитания в живота на хората е именно нашата невъзможност да овладеем своята собствена енергия. Много хора си мислят, че ние пропускаме енергия през себе си само по време на медитация. Истината е, че по време на медитация ние се концентрираме и успяваме, ако не цялостно, то поне частично да поемем контрол над енергията, която пропускаме през себе си и така имаме възможността да я насочим целенасочено в желана от нас посока.
По време на медитация успяваме да го направим, но голямата цел на душите е да се научат да придобият осъзнат контрол над енергията, която потича през нас по време на целия ни живот. Защото ние продължаваме да сме излъчватели на енергия през целия ни ден. Тази енергия ние непрестанно я завихряме с помощта на нашите тела, а именно нашите емоции, мисли, чувства, вярвания, визуални картини и действия. По този начин ние влияем както на своята реалност, така и на своето бъдеще и в същото време участваме в колективното сътворение.
Важно е хората да се вгледат в себе си и да започнат да се шлифоват отвътре навън, за да могат да придобият пълен контрол над енергията и в същото време постепенно да разгърнат потенциала, който са взели със себе си в настоящия живот. Сега масово хората се стремят да разрешат проблемите, които имат във външния материален свят и не осъзнават, че те съществуват в живота им, защото преди това са ги сътворили в своето съзнание, което е част от техния вътрешен свят. Хората е нужно да променят не външния, а вътрешния свят, защото колкото и да променяте външния свят, той отново и отново ще се претворява по образ и подобие на вашето собствено съзнание. Това е причината хората да не могат да избягат от съдбата си, независимо колко много усилия полагат да избегнат изпитанията, които непрестанно ги следват където и да отидат.
Душата носи Божествения импулс на сътворение в себе си, с който тя е призвана да допринесе за колективното сътворяване на плътните измерения на съществуване. Важно е да разберем, че тези импулси няма как да се изразят в материалния свят без помощта на егото и на умението да си служим с нашите земни тела. А както ще стане ясно от следващата глава в книгата първите три енергийни тела са много силно свързани с нашето его и затова е нужно душата и егото да се обединят в едно. Това може да се случи единствено когато раните, които носим в своето его и душа бъдат отработени и изцелени, защото в противен случаи те взаимно ще се провокират и това все ще накланя везната ту към егото, ту към душата. Докато носим рани в себе си е много трудно да постигнем вътрешен баланс, който да позволи да бъдем в своето съвършено проявление между дух, душа и тяло...
Продължава в книгата "СЪТВОРЕНИЕ - Опознай своя Божествен потенциал" - Информация за книгата
• КУПИ КНИГАТА •
/ Бърза поръчка на: 0883326981 /

