Медитация за КОЖАТА (втори сеанс)

Лечебни енергийна визуализации медитации за жени

Медитацията е написана и водена от Галя Йосифова - Виния

Затварям очи, отпускам се цялостно, игнорирам реалността и всичко около мен в околния свят. Отпускам мускулите на лицето си, на тялото, успокоявам дишането си. Обръщам се към мислите в ума ми, да се отдръпнат от съзнанието ми, да не мисля за нищо, да потъна в покой, да се вглъбя надълбоко в себе си. Освобождавам се от натрупаните в мен умора, напрежение, страхове, блокажи, колебания, ограничения, съмнения, очаквания, неприятни преживявания. Отпускам се сливайки се с музиката в единно цяло. Дишам свободно, спокойно. Хубаво ми е така. Усещам се така, сякаш се плъзгам бавно, с лекота по водата, в кану, в което си съм само аз. Сякаш водата олицетворява моя живот, а кануто - мен и моите прояви в живота. Усещам движенията на кануто по водната повърхност. Чувствам се устойчива в него, сигурна в себе си.

Водата ми помага с радост, по разнообразни начини. Тя е мой приятел и помощник, подпомага ме винаги, когато имам нужда от нея. Сега насочвам мислите си към здравословните проблеми, които имам с моята кожа. Усещам със сетивата си, с чувствата си колко много я обичам! Тя е най-големият ми помощник в общуването и взаимодействията ми в околния свят, с всичко и с всички, в който се проявявам като човека, личността, душевността, твореца, жената, които съм, в едно единно цяло. Без нея губя своята идентичност. Тя понася външните климатични условия, в които живея, през които преминавам, когато пътувам. Тя показва какво е душевното ми състояние в различни емоционални моменти на вълнения, радост, любов, страхове, разочарования, неудовлетворения. неуспехи, Тя понася тежести, удари, огън, поражения от вятър, вода, студ и от какво ли още не. В клетъчната памет на своите клетки тя съхранява спомени от всички мигове на изживяния до момента мой живот. И не само.

 

Тя носи в клетъчната си памет и историите от мои преживявания, от всякакъв характер, от всички мои минали животи, когато съм преминала през какви ли не събития. Толкова много информация носи тя в своите клетки! С този товар живея всеки ден и продължавам да го увеличавам, неосъзнато, без да се замислям, ден след ден. Сега, когато размишлявам и осмислям всичко това, се питам, как ли се чувства кожата ми, с такъв тежък товар? Какво правя аз за нея, за да се отблагодарява тя с блясък, равномерен цвят, еластичност, гъвкавост, да е в здрав вид? Добър въпрос. Време е да насоча цялата си любов и благодарност към нея, защото осъзнавам, че както аз се отнасям към нея, така и тя реагира към мен чрез своята сигнална система, чрез пъпки, брадавици, кокоши тръни, дерматити, стрии, лишеи, сухота, петна, витилиго, псориазис и с други симптоми.

Насочвам вниманието си към богатата история на живота ми, от мига на раждането до настоящия момент. Виждам в какво състояние е кожата ми. Изпитвам силна обич към нея и желание да й помогна да се разтовари от всичко онова, което й причинява травми, на които тя реагира с видими негативни, неприятни за мен промени. Насочвам вниманието си към изминалия времеви период от живота ми, като мисля за преживяванията, събитията, през които съм преминала досега, в които съм била плаха, слаба, уязвима, неуверена в себе си, подчинявана на чужда воля, манипулирана, съобразяваща се с настроенията-чувствата-желанията на другите: близки-далечни, приятели-познати, непознати, работодатели-колеги. Емоциите и чувствата, които съм излъчвала тогава, са повлиявали негативно на състоянието на кожата ми. Те преминават през нея. Тя реагира, поема всички излъчени от мен чувства (негативни и положителни) в общуването с хората: чувства на страх, вина, ограниченост, липса на възможности да следвам мечтите си, скованост, депресия, тежки натоварвания, любов, радост, ревност, пренебрегвания, изоставяния, предадено доверие, предателства, еуфория, изненади, копнежи, реагира на климатичните условия в околния свят, в общуването с природата, битовите материални условия и начин на живот. Връщам лентата на живота си назад. Като на забързан каданс си припомням през какви събития съм преминала през всичките хиляди дни живот, до настоящия момент.

Пренасям се мисловно в гора от многобройни стари вековни дъбове. Те са мъдри. С тях общувам по мисловно телепатичен начин. Минавам покрай тях, погалвам стволовете, възприемам от тях разбирането-подкрепата им към мен, като мои учители-приятели. Пред мен отвисоко, сякаш дошли от небето, долитат бели листи. Падат на пътеката пред мен, в нозете ми, лист след лист, като стъпки, един след друг. Все едно невидима сила ги поставя пред мен. На тях сякаш с невидимо мастило е написана историята на живота ми, до днешния ден. Листите са хиляди, колкото са изживените от мен до момента дни живот. Навеждам се, събирам ги, вълнувам се! Правя го с любов в душата си!

На тези листи са написани причините, довели кожата ми до физиологичните промени и заболявания. Усещам как, докато ги събирам, правя ретроспекция-осмисляне-осъзнаване на живота си, на проявите ми в него, на разнообразните душевни състояния, които съм излъчвала в тях, ден след ден. Осъзнавам какви уроци, познания, поуки, ценна житейска опитност съм натрупа чрез тях. Появяват се много въпроси в съзнанието ми. До каква степен успявах да ползвам право-задължението си на свободна воля и собствен избор в решенията си? Успявах ли твърдо да отстоявам себе си в различните сложни житейски ситуации, в които се озовавах не веднъж? Вървях ли уверено, дръзновено, смело по пътя си към целите, желанията, мечтите си? Колко пъти успявах да се изправя, да продължа, смело, дръзновено, когато бях поваляна от условия, фактори, събитийности, хора, заставащи на пътя ми като учители-провокатори-мотиватори? Успявах ли да възприемам, одобрявам себе си във всеки един миг от живота си, такава, каквато съм или се измъчва от чувства на вина, неспособност да се справя сама в делата си, сама, самотна, като изоставена, неразбирана, отхвърляна, пренебрегвана, принасяща себе си в жертва в името на другите, те да са добре? Как в този вихър от динамични събития, процеси реагираше кожата ми, как се променяше тя? Усещам колко много негативни спомени са се наслоили в клетъчната памет на клетките й. Тя е претоварена, уморена, показва ми го по многобройни начини, чрез брадавици, петна, витилиго, псориазис, отпуснатост.

Продължавам да събирам листите, които падат в краката ми. Ето, пада и последният лист, на вчерашния ден. Събрах ги всичките! Целият ми досегашен живот е събран тях, в прегръдката ми е! Излъчвам цялата си любов към себе си, към моето минало. Усещам как се сливам в единно цяло с тях! Изпитвам благодарност и признателност, че в многото хиляди дни история на живота ми съм била мъдра душа-ученик в живота-практика на Земята. Заради всичко това тя съм слязла в ново превъплъщение-роля, в жената, която съм, тук и сега, в този си вид. Благодаря на душата си, че се справя чудесно. Благодаря на духа си, че е силен, устойчив и мъдро ме ръководи по пътя в изпълнение на програмата ми живот. Няма неполезни неща, загуба на време, няма грешки, няма провали, няма вина, за нищо и в нищо. Всичко е ценна опитност-познание за душата ми, което тя ще отнесе със себе си от този живот. Осъзнавам това! Насочвам цялата си благодарност-признателност и любов към кожата, че е понесла толкова много събития. Тя ме представя в живота по многообразни начини.

Тръгвам към река, за която знам, че е наблизо. Тя е бърза, пълноводна. Слизам на брега й. Забързаните подскоци на водата преминават през погледа ми. Радвам любувам, смихвам им се с любов! Водата е мой приятел-помощник, помага ми винаги, когато имам нужда, според необходимостите ми! Проследявам течението й с поглед. Поглеждам купчината листи, които държа в прегръдката си. Те са моето минало. Усмихвам им се с благодарност и любов. Миналото изпълни своята мисия към мен, да ме подпомага в развитието ми, затова сега го освобождавам с любов да си върви от клетъчната памет на духа ми, от клетъчната памет на кожата ми. Пускам първия лист. Проследявам с поглед как водата го поема и той като лодка се отдалечава от мен. След това, един по един, пускам всички листи във водата. Гледам как поемат по вълните и бързо се движат по течението, отдалечавайки се от мен. Негативните записи в тях почерняват, после избледняват, пречистени от водата. Тя трансформира негативната информация в тях в есенция познание-мъдрост, която остава на съхранение в мен.

Моля кожата си с любов да ми прости за всички несгоди, трудности, които е понесла през всичките хиляди дни изживян до момента живот. Освобождавам се от страхове, ограничения, депресивни натоварващи емоционално-душевни състояния, блокажи, чувство за вина, самоконтрол, недоволство, неспособност да се справям в различни ситуации, нетърпение, колебания, самота, изолираност, обиди, раздвоения, наранявания от всякакъв характер, с думи, с отношение, с поведение, със забрани, от всичко негативно, което сега преминава през мен като събудени спомени. Идва ред на последния лист, да пусна и него в потока на бързо течащата река. Изпитвам радост, облекчение от това разтоварване на клетъчната памет на духа ми, на кожата ми, от тежкия негативен товар, събиран и носен в мен хиляди дни живот! Радостта ме завладява изцяло! Радвам се като малко безгрижно жизнерадостно, свободно, дете, там, до реката.

Благодаря й, че като верен мой приятел ми помогна в този пречистващ процес. Изпитвам безгранична любов към моята кожа. Галя с пръсти лицето, ръцете, тялото. Усещам промените в как настъпват. Тя ми подава сигнали на благодарност, за това, че се освобождавам-пречиствам от негативните спомени на миналото ми. Усещането за положителна промяна ме изпълва цялата! Потапям краката си във водата. Влизам навътре, потапям се цялата под водата, после се изправям с усещането за обновяване, прераждане! Кожата ми сияе с мехурчетата вода по нея. Благославям я с любов да става всеки ден все по-здрава, по-блестяща, едноцветна, еластична, сияйна, ден след ден да изчезват всички витилиго, псориазис, дерматити лишеи, брадавици, сухота, пъпки, стрии. Поздравявам с благодарност, с признателност и любов кожата си, че се справя успешно с възстановяването си, че придобива вида, който знам, че да има, а той е прекрасен!

Вече имам ново отношение към себе си. Обичам, одобрявам, възприемам се такава, каквато съм, във всеки един миг от живота ми. Полагам грижи за кожата си по разнообразни начини, предпазвам я от недобри климатични условия, променям отношението и нагласите си към околния свят, за проявите си в него, в общуванията с всекиго, с всичко, отстоявам себе си и решенията си, живея така, както на мен ми харесва, радвам се на живота във всеки негов миг. Общувам с любов с природата на Земята, храня се с храна, която подхранва кожата ми. Чувствам се в хармония, баланс и мир между дух и душа, ум и тяло. Преминавам през живота с лекота, без да го вземам твърде насериозно. Вече, когато се случи да премина през трудни тежки емоционални събития, осъзнавам негативите и позитивите в тях, осмисляйки ги от различни гледни точки. Съхранявам есенцията житейска мъдрост, уроци, поуки от тях. Негативното, травмиращото освобождавам с любов, признателност, благодарност и прошка, без да го наслоявам наново в себе си, в клетъчната памет на кожата, духа ми, организма ми. Преценявам изборите си, когато вземам решения за действия, правя за себе си най-доброто! Аз го заслужавам!

Тръгвам си доволна от реката. Усмихвам й се с благодарност-любов за помощта, която ми оказа. Преминавам отново през дъбовата гора. И на вековните мъдри дървета благодаря с любов за мълчаливата им подкрепа към мен! Поемам дълбоко въздух, изпитвам радост от облекчението, че разтоварих клетъчната памет на духа си, на кожата си от травми и негативни товари. Изпитвам любов към нея, към себе си, към целия свят. Тази любов ме изпълва цялата!

Отварям очи, връщам се в реалността. Усмихвам се. Направих нещо чудесно за себе си! Всеки ден ставам все по-добре и по-добре, цялостно! Така да бъде! Амин.

You have no rights to post comments