Енергийни визуализации медитации за жени
Медитацията е написана и водена от Галя Йосифова - Виния
Настани се удобно, затвори очи, отпусни се. Приеми в съзнанието си, че в този момент отделяш малко време лично за себе си. Успокой дишането си. Остави мислите ти за деня да излетят като ято птички от ума ти. Освободи се от тях, за да не разсейват. Насочи вниманието си навътре към себе си. Дишай спокойно, бавно, равномерно. Дишай и издишай. Слушай музиката. Нека тя те обгръща нежно и ти помага да потъваш в релакс и в мисли за твоя живот. Известна част от него е вече зад гърба ти, вече като твое минало. Времето Живот е понятие, което всеки човек възприема по различен начин. Много се пише и говори за Живота. Сега е време да чуеш гледната точка и на твоята душа. Каква е тя? Обърни се с монолог към душата си, говори й:
Мила моя душа, времето се движи напред. Назад мога да го върна само в спомените си. Помня как като малко дете играех навън, помня как се радвах на всичко, което ме заобикаля, без да мисля за това, как този околен свят ще влияе на възприятията ми за Живота, как ще възприемам себе си в него и в израстването ми през годините, как ще се чувствам в общуването с хората, с които ще се срещам, по една или друга причина, в различни взаимоотношения и взаимовръзки, как ще изживявам първите трепети на различните чувства и емоции, които ще оформят за мен житейската ми философия и мироглед, към какво ще съм устремена като мои прояви в живота, какво ще ми липсва, какво ще имам в достатъчност, какво ще имам и ще мога да дам на хората, които усещам като близки за душата ми, хората, които обичам.
Времето е като вятъра, не се спира на едно място. Аз самата усещам и възприемам себе си като вятър, свободна, непокорна, променлива и винаги себе си. Времето-Живот и аз сме динамични и бързи като него, а понякога бавни, меланхолични, като приятен лек повей. Потънала съм в такива размисли за времето МОЙ Живот и си задавам въпроси, мила моя душа, които напират отвътре, с оптимизъм да намеря отговорите за тях. Леко ми е, отпусната съм, слушам отпускащата музика, вглъбявам се все по-навътре и по-надълбоко в себе си. Иска ми се да чуя гласа на душата си, да полетя с духа си назад във времето, да проследя изминалата вече част от живота ми, да осъзная докъде съм стигнала, къде съм, тук и сега, да усетя дали се харесвам такава, каквато съм сега, в този момент, дали съм удовлетворена от изминатия от мен път, от делата и от постиженията ми.
Усещам как сякаш като птица политам назад във времето, излизам извън реалността. Сякаш виждам голям кръгъл часовник, чиито стрелки се движат в обратна посока. Забързват своя ход с такава скорост, че не виждам стрелките, а виждам спирала, която като магнит ме привлича и ме въвлича във вихъра си, и аз неусетно се потапям завихрена в нея. Като на забързан каданс преминавам през изминалите години назад. Сменят се картини, в които виждам различни мои лица, излъчващи какви ли не емоционални състояния, изживени чувства в събития, които са оставили траен отпечатък в спомените ми. В тях на различни мои възрасти виждам как се смея жизнерадостно, как танцувам, как пея, пиша, пътувам, рисувам, творя, веселя се, сама или с други хора около мен. Припомняйки си всичко това неволно се усмихвам, изживявайки отново тези картини, сякаш те в момента се случват.
Времето Живот ми прави подарък, сякаш е спряло, не се движи, дава ми възможност да се заредя с позитивна енергия от припомнянето им. Връща ме назад във времето, чак дотам, до онзи първи миг, с първата глътка въздух, с първия усет, когато ме поемат ръцете на мама, в първата нейна прегръдка за мен, с усмивка любов и топлина като поздрав за мен, че съм дошла в живота й. Нея съм избрала, чрез нея да ме има тук и сега в Живота на Земята! Приела ме е, от нея е започнал Животът ми и продължава... Усещам как след този първи миг започва Животът за мен, който душата ми сама е предначертала като Път, който да следвам, водена напред и нагоре от смелия ми дръзновен дух, преминавайки през всички стъпки, във всяка от които има толкова много заложени за мен изживявания, събития, уроци, поуки, мъдрост, които ме очакват да премина през тях. Усмихвам се, с интерес и любознателност възприемам околния свят, в който дишам, уча, общувам, обичам, творя, летя, развивам се, израствам.
Спиралата се движи като филмова лента. Идват детските ясли, детската градина, училища, учебни заведения. Всички те ме срещаха с много хора, учиха ме на много полезни неща, много от които ми помагаха през годините по разностранни начини. Осъзнавам, че всъщност Животът ме учеше на всичко важно, а не училищата! От личен опит придобивах познания, събуждах знания, творчески умения, способности и таланти, които инстинктивно ползвах и прилагах по нов начин, при съвременни условия. Те ме обогатяваха и помагаха в Живота, да развивам себе си, да разгръщам потенциала си, да опознавам себе си в дълбочина, да знам как мога да разчитам най-вече на себе си, да съм способна да се изправям с достойнство, когато се препъна или падна и уверено да продължа напред, въпреки всичко и въпреки всички, вярвайки, че съм способна сама да движа живота си напред и да го живея така, както аз желая, както на мен ми харесва, като себе си, в свобода и в простор, в мир и в радост.
Много са историите, които мога да разкажа за себе си. Това ме радва много, защото за много житейски теми имам огромен придобит личен опит. Живях трудно, понякога мъчително, но интересно и богато, а не скучно и лежерно! Времето Живот е най-добрият ми приятел, най-добрият ми учител. Той ме учи на търпение, да не прибързвам във вземането на решения, да преодолявам колебания, раздвоения, нерешимост, плахост, учи ме как да се пречиствам и освобождавам от болки, страхове, огорчения, предадено доверие, загуби. Учи ме как да възприемам нещата от Живота многоаспектно, дълбочинно, широкомащабно, всеобхватно, с космополитно сферично мислене и възприятия, как да преминавам през Живота всеки ден, без да го вземам твърде насериозно, как да се забавлявам, как да живея жизнерадостно, как да обичам без очаквания, как да летя с духа си навсякъде - на свобода, без ограничения, как да съм винаги себе си, без да се налага да слагам защитни маски и влизам в роли на самосъхранение.
Благодаря ти, мой Живот! Благодаря ти, време Живот! Всеки твой миг е ценен дар за мен! Богата съм на всичко, което съм придобила във всичките години живот, които имам зад гърба си, в миналото. Колкото и да са годините живот пред мен, нека всеки миг време е творческа палитра за мен, да се проявявам на свобода, без ограничения, без страхове и блокажи, без всичко онова, което ме лишава от тази възможност – да живея като себе си. Призовавам целия околен свят, видим земно-материален и невидим всемирен-космичен и духовно-енергиен, да е винаги в помощ и подкрепа към мен, за всички мои дръзновения, мечти, начинания, желания, към които съм устремена с жизнерадост, упование, вяра, надежда и с безкрайна любов, която влагам във всичко, което правя, на което се отдавам като творец на Живота си.
Представям си как като бял гълъб разпервам крилете си и политам в синия необят като посланник на мира, на свободата, на любовта и жизнерадостта! Вярвам и желая не само в моя Живот, но и навсякъде по света, за всички хора да има мир, свобода и благоденствие! Летя на воля в простора! Усещам полъха на вятъра, който движи крилете ми и ми помага, полетът ми да е лек и спокоен. Такъв е полъхът на времето МОЙ Живот. Той ме движи напред, обгръща ме с благословията свисше на всички невидими светли сили, същности и енергии от висшите светове, на духовните учители, наставници, мъдреци, ангели-пазители, които ме съпътстват във всеки миг. Всички сме придружавани от тях. Никой от нас не е сам на Земята! Благодаря на всички, които ме подкрепят, напътстват, закрилят и подпомагат! Благодаря сърдечно на душата си, благодаря на духа си, благодаря на организма и тялото си за Живота, който живея! Какъвто и да е той, това е моят Живот и това съм аз!...
Лети на воля като бял гълъб в простора. Усещай свободата, усещай как вихърът, енергията, която движи крилете ти, те изпълва цялата с енергия, с вяра и оптимизъм, че всичко, към което си устремена, е благословено за успешно реализиране. Поеми си дълбоко въздух. Върни усета в тялото си, в мсукулите си, върни мислите си в реалността. Отвори очи. Огледай с усмивка света около теб. Усмихни се на Живота. Продължавай да вървиш напред с жизнерадост, с възторг и най-вече с вярата, че всяко нещо зависи от твоите възприятия и гледни точки, от теб самата. Усещай се единно цяло между дух и душа, ум и тяло, в мир, хармония и баланс, в омиротворение, преизпълнена с любов към Живота, към твоя Живот! Той те очаква, да продължаваш да се проявяваш в него, да се впускаш в предизвикателствата на всеки нов ден и да даваш най-доброто от себе си! Бъди благословена във всеки нов ден Животът за теб да е незабравимо щастие! Така да бъде! Амин.
