Лечебни енергийна визуализации медитации за жени
Медитацията е написана и водена от Галя Йосифова - Виния
Слушам приятната музика, която ме обгръща цялата с нежност и насочвам вниманието на мислите си към мен самата. Навлизам все по-надълбоко в моята душевност. Осъзнавам, че се намирам в процеси на пречистване, обновление, регенериране, освобождаване от всичко травмиращо, болящо, от всичко проявено в живота ми с негативен знак, в земно-материален и в духовно-енергиен аспект, което изживях и натрупах в клетъчната памет на организма и тялото ми, на душевността и духа ми, в енергийните ми тела, натрупано в мен през времето на всичките хиляди дни живот, от мига на раждането ми, до настоящия момент. Изплуват в съзнанието ми различни картини от изминалите дни на моя живот, от историята на Пътя, който извървях до момента, по който духът ми смело и уверено ръководеше душата ми, напред и нагоре. Поемам си дълбоко въздух, бавно и спокойно издишам, отпускам се. Все по-далеч остава реалността около мен, все по-надълбоко се потапям в събудените спомени на отминалите дни, които клетъчната ми памет и моето духовно съзнание изкарват на повърхността. Дишам и издишам, дълбоко и бавно, отново и отново. Обхващам с вътрешното си зрение, със сетивата си, картините, които ми припомнят минали събития. Притихнала съм. Нежната музика ме отпуска все повече и повече.
Замислям се за живота си – как го живях, как се отнасях към себе си, към моите желания, как преследвах мечтите си, да ги реализирам, да се усещам щастлива, през какви изпитания и трудности преминавах, за да се случи всичко това. Замислям се и за това, как се отнасяха другите към мен, волно или неволно, осъзнато или неосъзнато появили се на Пътя ми в живота, в различните ситуации и събития, как околният свят ме подпомагаше за успешната реализация на делата ми или ме спъваше, поваляше и не позволяваше да постигна успеха, за който дерзаех. Много провокатори и препъни камъни имаше по Пътя пред мен. За щастието, към което все се стремим, говорим много, даваме всичко от себе си, не жалейки време-живот, средства, потенциал, жизнена енергия, а всъщност - какво е щастието и струва ли си цената, която заплащаме за него, за да го постигнем? Усещаме ли се наистина щастливи, когато достигнем желаната цел? Отново поемам дълбоко въздух, осъзнавайки, че отговорът не е това, което бих искала да е, защото спомените от отминалите събития ми припомнят болките и страданията, компромисите, подчинението, лишенията, търпението, маските и ролите, в които влизах, за да издържа, да не се предам, да не рухна, само защото силно вярвах, надявах се, дерзаех, не се отказвах от мечтите си, защото исках да успея да живея живота си така, както аз желая, така, както аз избирам, по силата на свободната ми воля, да съм истинската себе си.
Картините, които преминават през погледа на вътрешното ми зрение, ме насочват точно към тези конкретни ситуации, в които съм прекланяла подчинено глава пред тези, които са били по-силни от мен, от които е зависел животът ми (родители, фамилна и семейна среда, работодатели, колеги, приятели, другият пол, социалното обкръжение, деца, финансови средства, дом, условия за живот и всичко друго, което присъства в живота ми, в ежедневието ми). Осъзнавам, че не съм била устойчива, смела, способна да повлияя на събитията, за да постигна успехите, към които се стремях. Не осъзнавах, че всички тези препятствия по пътя ми, изживяванията с тъга, с болка, разочарования, затваряне в себе си, издигане на защитни бариери за самосъхранение, преживени обвинения, нараняващи думи, обиди, недобронамерено отношение към мен, манипулации, ограничения и какво ли още не, са се наслагвали ден след ден в клетъчната памет на душевността ми, на психиката, нервната система, на емоциите и чувствата ми.
Наслагвали са се в клетъчната памет на клетките на организма и тялото ми, на духа ми, на енергийните ми тела. Продължавала съм да вървя напред в живота с този товар, нарастващ всеки ден с още и още добавки, понасяйки стоически всичко, което се появяваше на Пътя ми като провокатори-мотиватори за мен, изпитвайки издръжливостта ми и доколко силно желая да постигна целта си – да живея така, както душата ми желае, като истинската мен, каквато вярвам, че съм в действителност, без маски и влизане в роли. Не съм си давала сметка, не съм се замисляла дори за това, как организмът и тялото ми понасят този тежък товар бреме.
Започвам да мисля за това едва тогава, когато сигналната им система ми подава сигнали чрез болки, дискомфорт, симптоми, заболявания, за да предизвика вниманието ми, да ме накара да се замисля, какво всъщност правя със себе си, докъде бих стигнала, ако продължавам все така напред, без да осъзнавам какви са следствията за мен от този начин на живот, от отношението, което проявявам към себе си. Слушам музиката и анализирам всичко това, което се случва като размисъл осъзнаване вътре в мен. В преследване на щастието и на желанието да съм себе си, отдадох много време живот, ресурси, жизнена енергия, потенциал. Успях да го постигна, но на каква цена? Толкова е просто да си себе си, да си свободен, да се радваш, че те има в живота, че общуваш и споделяш с другите. Това “просто” се оказа всъщност много сложно. Уча се да разбирам и възприемам сигналната система на организма и тялото ми. Знам, че те се появяват, когато твърде много понасям и не се замислям за последствията от изживяванията, от изразените негативни емоции и висок праг на поносимост, да поемам още и още, като смел воин на бойното поле.
Осъзнавам, че животът не е битка, че не е нужно да сме смели воини, за да успяваме, че е нужно да сме благи, добри, обичащи, лъчезарни, усмихнати, омиротворени, за да е всеки ден от живота успешен и ползотворен. Битките винаги създават рани, а те болят. Всички имаме слабо място, което първо реагира със симптоми и болки, когато се препълним с негативни изживяния, емоции и чувства от обидни думи, нараняващо отношение, изолиране, ограничена свобода, малтретиране и какво ли още не, което дълбоко в себе си изживяваме. Осъзнавам едва сега, че корените на зъбите са варелите, в които ги складираме, забравяме за тяхното съществуване, продължавайки напред по Пътя си. Когато се препълнят, започват да подават сигнали чрез зъбни болки, които са силно болезнени, за да привлекат вниманието ни, да се замислим какво се случва, какво сами си причиняваме от неумението да се пречистваме и освобождаваме от негативното, травмите, страданията, болките, които ни разболяват.
Замислям се, че на зъболекар отивам в най-последния момент, когато болката е непоносима, когато варелът с негативности в корена на зъба до такава степен е вече препълнен, че преминава в костта на челюстта. Всеки изваден зъб има своята история от събитията, които съм преживяла. Осъзнавам какви важни уроци и поуки усвоявах, каква житейска опитност и мъдрост придобивах чрез тях, как се отразяваше на качеството ми на живот и на самочувствието ми. Благодаря ви, мили мои зъби, че понесохте много болка от незнание, какво ви причинявам.
Признателна съм ви, че ме учихте, макар и чрез болката, как да се науча да се пречиствам, да не задържам в себе си гняв, ярост, обиди, огорчение, раздразнение, разочарования, вина. Простете ми, че не ви обръщах внимание, когато болките бяха слаби. Вие ми показвахте какво е нужно да правя, за да усвоя успешно този урок, но не ви обръщах внимание, загърбвах, понасях болката. Изживях немалка част от живота си, докато достигна до тези важни прозрения. Мили мои зъби, излъчвам цялата си любов към вас! Обгръщам ви с нежност и благодарност, като подкрепа за разтоварване-облекчение за вас от всичко негативно натрупано в корените ви. Вече осъзнах колко е важна ролята ви за моето здраве, за цялостното пречистване-облекчение на клетъчната памет на организма, тялото ми, на душевността, енергийните ми тела, на духа ми. Мислено отивам в гора със стари вековни дървета, събрали в себе си много история и мъдрост. Намирам дърво, в което има голяма хралупа. Поглеждам в нея. Усещам как ме придърпва да вляза, да ползвам енергията на дървото като помощник-лечител за корените на зъбите ми. Приемам с благодарност помощта на хралупата в дървото. Сядам на земята в поза лотос, събрала дланите си до гърдите. Усещам силата на корените, на земята. В хралупата се усещам като ембрион в утробата на майка си. Дишам спокойно, вглъбена съм дълбоко в себе си, в покой.
Мили мои зъби, концентрирано целенасочено отправям мислите си към корените ви! Обгръщам ви в бяла светлина и с топлината на хралупата в дървото, енергия, която ви лекува, в която се излива всичко негативно и травмиращо натрупано във вас. То изтича като хиляди малки поточета от вас, потъва в светлината, в която сте потопени. Корените на дървото поемат с мъдростта си и изпращат надълбоко в земята всички негативни следствия, травми, следи за душата ми от взаимоотношенията ми с други хора, от събитията, изживяванията, ситуациите, през които съм преминала до този момент в живота си. Тази помощ осезаемо ви повлиява, мили корени на зъбите ми. Усещам как оздравителните процеси вътре във вас работят и се задълбочават. Организмът ми се присъединява към тях, като произвежда голямо количество стволови клетки, които концентрирано насочва към вас, към костта на челюстите ми. Те стабилизират, укрепват тъканите на костта, на венеца, на нервите, лигавицата, на кръвоносните съдове, на зъбите.
Мили корени на моите зъби, корените на дървото вливат във вас живителна енергия, която ви заздравява, регенерира. Моята мисъл-осъзнаване на живота ми, любовта, благодарността ми към вас участват активно в лечебния процес. В хралупата е спокойно, тихо. Усещам как от клоните на дървото, от листата към мен тече енергия, която поемат от небето, всемира, които са в помощ за обновлението ви.
Оставам притихнала в този грандиозен лечебно-възстановяващ процес, без да мисля за никого и за нищо. Извън реалността съм. Благодарна съм. Това е най-важното за мен в този момент. Постепенно усещам как се променям, отвътре и отвън, как сияя, как излъчвам енергията, в която съм цялата потопена, там, в хралупата на дървото. Излизам навън, протягам широко разперени ръце настрани, да обгърна с любов необята. После събирам дланите си нагоре, над главата, благодарна към небесата и всемира за помощта, която получих в лечебния пречистващ процес. След това свалям събраните длани до гърдите си, покланям се на дървото с признателност, че ме прие с топлина в обятията си. После се покланям на корените на дървото и на земята, че поеха освободената от корените на зъбите ми негативност и я трансформираха в чиста енергия, която ми дава мъдрост, устойчивост, с които да продължа напред по Пътя си в живота. Прегръщам дървото, давайки му цялата си доброта и любов. Тръгвам си от гората, усмихната, лъчезарна, танцуваща. Мили корени на зъбите ми, обичам ви безкрайно много! Сега знам каква е вашата роля за цялостното ми здраве, за чистотата на душата ми, за силата на духа ми. С любов ви обгръщам и полагам усилия да ви съхраня чисти и здрави. Усмихвам се с радост и благодарност.
Размърдвам се. съзнанието ми се връща в реалността. Отварям очи. Усещам се лека, щастлива, доволна, радостна, че бях потопена в този лечебен възстановителен пречистващ процес. Усещам се помъдряла и знам, че животът за мен продължава по нов, ползотворен за мен начин, за всички сфери, области, направления, аспекти за личността ми, за душата ми, за делата и мисията ми в живота. Така да бъде. Амин.
