РАЗГОВОРИ С ДУХОВНИТЕ УЧИТЕЛИ И МЪДРЕЦИ
Въпроси и отговори част 4
4. ВЪПРОС: Когато човек е скептичен, но усеща раздвоението в себе си, дали да приеме да повярва, че има такова нещо “духовно осъзнаване”, но не го разбира, защото не се вижда, не се пипа, не се яде, не е материално измеримо, какво би могъл да направи, за да си помогне, като първа стъпка в тази посока?
УЧИТЕЛИТЕ: Такива хора са като децата в детската градина. Всичко недостижимо е интересно. С интерес го разглеждаш, иска ти се да го имаш, но когато не ти хареса, го захвърляш. Гледаш, че други с интерес го ползват, не се отказват от него, забавно им е. Това те дразни, че те го могат, ти не. Забравяш, продължаваш, както си знаеш, но настъпва момент, в който нова провокация се появява на Пътя и пак предизвиква интереса ти. Вече си пораснал, но помниш случките от детството. Един глас вътре в теб ти казва: “Спри! Не подминавай! Разгледай! Усети! Разбери!” Първосигнално се отдръпваш, защото така си свикнал. Тръгваш, продължаваш, но гласът в теб не млъква. Приканва те да обърнеш внимание. Раздвоен си. Една част в теб вярва и приема, другата отрича и отхвърля. Би било добре за такива хора в точно такъв момент на раздвоение да осъзнаят, че контролиращият ум им създава това дискомфортно състояние, защото той потиска гласа на душата, която по естествен за нея Път е довела човека до ситуация на проглеждане и осъзнаване, че нищо не е такова, каквото изглежда, че е време за промяна и надграждане на опитностите.
Втората стъпка е да се запита, без да се замисля, дали умът е този, който ръководи живота му и ако е така, какъв е животът му: щастлив, раздразнителен, неспокоен или успешен. Ще се изненада от отговора, защото няма да му хареса. На пръв поглед може да изглежда, че всичко е супер, но след това ще се намеси вътрешният глас, този на душата. Той ще каже каква е истината всъщност, какъв е изминалият до момента живот. Скептикът не приема радушно разговорите със себе си, защото се страхува, че няма да може да живее по-нататък спокойно, ако разголи душата си и я остави тя да изкара на повърхността всичко онова, което е включила в Програмата-Живот. Живее с маска, в роля, казвайки си, че всичко е наред. Такива хора не умеят да обичат истински. Обичат повърхностно, не всеотдайно. Може прагматично да умеят да боравят с материалните средства в материалния свят, но това е само видимата страна. Тя не прави човека щастлив. Кой всъщност е щастлив? Запитвали ли сте се? Душата, разбира се, не умът. Умът не борави с чувства, емоции, не преработва изживявания, общувания, взаимоотношения. Сега разбирате ли, че скептикът е затворник окован от своя ум, защото не знае как да бъде приятел с него. Умът е господар, човекът е слуга. Умът повлиява на егото, а то е много важно за проявите на личността и творческата същност на душата. Скептикът проумее ли всичко това, ще е в състояние сам да си помогне, без ничия друга намеса.
Следва продължение...
За желаещите да получат съвети-насоки за себе си чрез духовните учители могат да научат как тук: >>> Галя Йосифова - Виния <<<
