Здравей Живот! Приветствам те с радост в днешния ден! Усещам в себе си силно желание да направя нещо хубаво за мен!... Затварям очи, отпускам напълно тялото си. Моля учтиво мислите в ума ми, свързани с ежедневните задачи, да бъдат така добри да се отдръпнат, да си почиват, без да се намесват в моето душевно отпускане и потъване в безвремието. Заслушвам се в музиката. Всеки звук в нея хармонира в съзвучие с моето дишане и с ритъма на сърдечния ми пулс. Вдишвам и издишвам. Бавно, спокойно... Отпускам се все повече и повече. Потъвам надълбоко в цялостна отпуснатост. Нежни вълни на благост и спокойствие обгръщат тялото ми. В началото сърцето ми галопираше, а сега вече е в тих ритъм. Спокойна съм.
Появяват се мисли в съзнанието ми, картини ги обличат в съдържание. Виждам себе си в лятна небесно синя рокля, седнала до прозореца във влак, който ме отвежда в красивите природни гледки, през които преминава. Усмихвам се с радост и благост на просторните слънчеви морета, на слънчогледовите ниви, които се простират надлъж и нашир. Хиляди усмихнати слънца, родени от земните недра, приветстващи слънцето, също като мен, хранещи се и растящи с неговата светлина, топлина, енергия, събиращи в своите семенца неговите знания, мъдрост, любов. Замислям се. Слънчогледовите семена ми напомнят за клетките в мен, които също събират в себе си много информация, за мен и за моя живот. За миг духът ми излетя извън мен и се понесе в безкрайността, показвайки ми в мащабен план гледката от птичи поглед. Красиви зелени дървета, грандиозни величествени скали, ожънати пшенични ниви, поля с разноцветни цветя, реки, пътища... и влакът, в който пътувам и аз. Ясното синьо небе сияе огряно от лъчите на яркото златисто слънце.
Погледът ми се насочва към локомотива. По някакъв странен начин асоциирам себе си с него. Влакът се движи, пътува напред, а аз сякаш се движа в обратна посока. Връщам се назад в миналото, към изминалата вече част от живота ми. Вагоните съдържат в себе си всичките хиляди дни живот, които имам зад гърба си. Интересно е да върна лентата назад и да видя себе си в по-ранна възраст, как съм живяла, как съм изглеждала, какво съм правила, с кого съм се срещала, как съм общувала, какво ме е карало да се смея, да се радвам, да изживявам красиви незабравими мигове. Усещам как усмивката ми като блага енергия нежно ме прегръща, топлина се разлива по тялото ми. Звукът на ритъма на колелата на влака сякаш пее в съзвучие с моето вътрешно душевно състояние. Хубаво ми е! Радостно ми е! Клетките в мен са запомнили много красиви мигове... Оставам потопена в това състояние на радост и удовлетворение в безвремието, в което сякаш съм тук и не съм тук, на Земята. Сякаш времето спира своя ход, заради мен, давайки ми възможност да се насладя максимално дълго на благостта и съзерцанието на тези изживявания-осъзнавания за душата и същността ми.
Настъпва друг момент, който видоизменя усещанията ми. На небето се появяват сиви облаци, които скриват слънчевите лъчи. Светлината навън се промени, притъмня. Духът ми се върна отново в мен. Гледам през прозореца навън как вятър люлее клоните на дърветата. Това събужда в мен други спомени, свързани с отминали събития, в които нямаше радост, а имаше сълзи, болка от обиди, грозни думи, крясъци, недоволства на други хора, техни искания към мен с очаквания да направя това или онова, което аз бях длъжна да правя. Тогава нямах избор, нямах свобода, не се осмелявах да се противопоставя. Това ме караше да се затворя навътре в себе си, издигайки високи защитни стени около мен, на самосъхранение. В такива моменти всичко в мен плачеше, и душата, и тялото. Детето в мен не смееше да мръдне, за да не пострада от словесното, психическо и физическо насилие, от които се страхуваше... При тези припомняния усещам как коремът ми се свива, появява се болка, която идва от паметта на моите клетки, които са запаметили тези състояния. Те са се натрупвали в мен, носила съм ги постоянно с мен, в мен през годините, като огромна тежест, която е забавяла стъпките ми напред по Пътя.
Гръмотевица огласи пространството навън. Светкавици прорязаха небето. Едри капки дъжд се посипват по стъклото на прозореца. Заваля силен дъжд. Растения и дървета се олюляват от вятъра, а дъждът ги облива, пречиства от прахоляка и нечистотиите полепнали по тях. Усмихвам се. Радостта се завърна в сърцето ми. Появи се в очите ми, на лицето ми. Усетих как засиявам, и вътрешно, и външно. Обичам дъжда! Обичам тази силна благославяща пречистваща и зареждаща, обновяваща космична енергия! Звукът на дъжда е като музика в слуха ми... Духът ми отново излетя от мен навън и затанцува с дъждовните капки върху освежената зелена трева, там, сред разноцветните цветя и дървета. Усещам как всички клетки в мен празнуват, защото тази вдъхновяваща енергия им помага да се отворят и да излеят извън себе си всичко травмиращо, болящо, негативно, което дълго време са натрупвали в паметта си. Дъждът се излива от небето, а аз изливам от себе си навън всичко негативно, с което съм живяла до момента. Тази изливаща се от мен негативност се смесва с капките дъжд и с вятъра, сякаш танцуват заедно в танц. С лекота протича трансформация, която ми помага да се усещам олекотена, освободена, пречистена, разтоварена от негативните наслоявания в мен... Звуците на ритъма на колелата на влака сякаш засилват мощността на тези процеси.
Времето сякаш отново бе спряло. Пътувам, загледана навън през замъгления от дъжда прозорец. Сякаш виждам себе си навън, в холограмен образ, танцуваща под дъжда облечена в моята небесно синя рокля, леко стъпваща върху мократа зелена трева. Музиката на дъжда и звуците на колелата на влака са оркестърът, който създава за мен най-прекрасната мелодия, в която се потапям, радвам, пречиствам, освобождавам.Тържествувам в душата си, че всичко това се случва за мен, именно за мен, за моите нужди и потребности, да изляза с есенцията мъдрост, поуки, познания от старото време, щастливо, ентусиазирано, вдъхновено, дръзновено, смело да навляза в новото начало на живота ми. Когато трансформациите в мен приключат знам, че ще се чувствам нов човек, обновен, прероден, възвисен, възроден... Това е величествено състояние!
Дъждът спря. Вятърът утихна. Облаците се разсеяха. На небето се появи величествена ярка небесна дъга, която е над локомотива. Сякаш се отвори портал към ново измерение, през което преминавам в този момент. Тази небесна дъга сякаш е благословия-обещание за мен, че ми предстоят нови вълнуващи събития, очакващи ме да премина през тях, да се дообогатя с всичко онова, което имат те в себе си като предложения за мен, в които аз да проявявам себе си такава, каквато съм, в пълния си блясък на жена-личност-творец-същност. Не съм сама в това пътуване-Живот. Моите невидими спътници, целият околен свят, времето-Живот и финансовата енергия ме съпровождат, подпомагат, насочват, подкрепят, закрилят, обичат. С тях споделям всички мои радости, успехи, щастливи мигове. Към тях изказвам моите нужди, желания, мечти. Те ми помагат с лекота да ги реализирам по най-добрия, ползотворен, благодатен за мен начин. Всичко е възможно, когато вярвам, когато съм дръзновена, когато излъчвам радост, благост, доброта и се стремя да върша добри дела, полезни както за мен самата, така и за другите, когато живея в мир и хармония, в разбирателство с всекиго и със себе си... Минаваме под небесната дъга и аз с усмивка си казвам какво си пожелавам да дойде в живота ми. Аз съм непоправим мечтател! Вярата в мен е силна, че за всяко желание настъпва нужното време и място за реализация.
Влакът навлезе в гарата на населеното място, където трябва да сляза. Пристигнах. С възторженост и ентусиазъм слизам от него, готова да продължа напред към всеки нов ден от живота ми, приветствайки го с “Добре дошъл в моя живот и аз добре дошла в Живота в новия ден!” Това бе прекрасно, запомнящо се пътуване-пътешествие! Благодаря за тази прекрасна възможност да осъзная себе си, живота си и моите прояви в него! Вярвам, че ме очакват вълнуващи събития! Готова съм за тях! Без очаквания! Животът ме обича и аз го обичам. Танцувам с него жизнерадостен валс всеки ден, под звуците на космичната и земната музика.
Размърдвам се. Връщам се в реалността. Усмихвам се. Чувствам се прекрасно! Животът продължава! Така да бъде! Амин.
Повече информация за регресиите прочети тук: >>> Регресивна хипноза - Полет на духа <<<
Повече информация за водещия практиката прочети тук: >>> Галя Йосифова - Виния <<<
